От всичките 10 общини на Великотърновска област, община Свищов е рекордьор по прием на бежанци от Украйна. Към момента в крайдунавския град са приютени над 220 души, предимно жени и деца.

“Няма проблем със здравното обслужване на чужденците. Общината има сключен меморандум с МБАЛ “Д-р Димитър Павлович” и бежанците получават адекватни медицински грижи. Преди дни здравното заведение имаше настанени майки с деца заради респираторни проблеми. Вече са изписани и са под наблюдение. Заради коронавирусна инфекция 9 души са под карантина. За децата се грижи педиатър”, заяви пред “Труд” кметът на Свищов д-р Генчо Генчев. Властите в Габрово обясниха, че са предприети всички необходими мерки за здравно обезпечаване на бежанците и засега няма проблеми. В Пловдивско и манастири приютиха бежанци, а в града ще има две помещения за детски градини на децата, като за тях ще се грижат две майки, също бежанки от Украйна. 383 души са поискали статут за международна закрила. 37 154 са останалите в България украинци.

Приемаме бежанци без здравен контрол. Здравните власти у нас са категорични, че децата от Украйна първо трябва да преминат имунизации по нашия здравен календар и едва тогава да бъдат приети в детски градини. Направен е анализ в разликата с имунизационните календари, РЗИ получиха указания. Децата ще ходят на градина и училище след ваксинация по ЕС-стандартите. Следваме примера на Полша.

Спешни промени в законите и среща на учени от медицинските ни университети подготвят здравните власти у нас заради болестите на войната като холера, туберкулоза, дифтерит и тиф.

А причината е мигрантският поток от Украйна към страните от Европейския съюз и България. “В сряда се събираме и двете дружества - по епидемиология и по имунопрофилактика, за да кажат колегите учени и от медицинските университети мнението си за въвеждане на изследвания по границата или по местата за настаняване”, каза пред “Труд” главният здравен санитарен инспектор доц. Ангел Кунчев.

Разпратени са писма до Районните здравни инспекции (РЗИ) какво трябва да правят и как. “Направили сме анализ каква е разликата между имунизационните календари на Украйна и на България и как трябва да се подхожда при децата в зависимост дали има документи и данни за имунизация, какви допълнителни изследвания трябва да се правят, ако се наложи”, посочи още доц. Кунчев. И допълни, че ваксинация срещу COVID-19 е редно да се прилага за всички пристигащи, тъй като много малко от тях имат някакви данни за имунизация. Това е практика, която въведе Полша и трябва да уеднаквим подхода в ЕС, посочи доц. Кунчев.

Над 28 000 украинци са пристигнали само във Варна от началото на кризата, близо 10 000 от тях са преминали през Центъра за съдействие на бежанците, който работи в Двореца на културата и спорта. Дезинфекция се прави по график. Проблем се оказват имунизационните паспорти на децата, без които не могат да бъдат приети в ясла или градина. Малцина ги носят, други молят роднини да ги сканират и нашите власти признават копието. Малчуганите трябва да получат всички изисквани у нас ваксини и тогава да тръгнат на забавачка, обясниха от РЗИ. Оттам са категорични, че изключения няма да правят, защото през последните 10 г. в различни части на Украйна е имало епидемични взривове от полиомиелит, например.

В хижа в община Стралджа са настанени 13 души от Украйна, заради едно от децата се е наложило да бъде извикан лекар. Установило се, че то е с шарка. Предписаните му медикаменти са били закупени от добри хора, а прегледът и лечението са извършени напълно безплатно от лекарката.

Общините разчитат основно на дарения и доброволци. Карантинират пристигащите с коронавирус. Болници приемат деца с респираторни проблеми. В единния кризисен център в Бургас се бърза за раздаване на даренията и хората признават, че противоепидемичните мерки не могат да се спазват.

В РЗИ в страната е получено указателно писмо украинските бежанци да се обслужват безотказно.

“Само това сме получили като инструкции, без да е казано кой ще плаща за медицинските услуги”, коментираха инспектори. Доброволци по места отделят от времето си за прегледи, но все още липсва обща база данни. Лекари от Бургас обясниха, че има украинци с COVID-19, както и такива в карантина, но специално за лечението на коронавируса, те “влизат в общия план”.

В суматохата от пътуването и цялото напрежение, последното нещо, за което хората мислят са предпазните маски. Получават се дарения, но в Единния кризисен център в Бургас се бърза за раздаване на даренията и очаквано противоепидемичните мерки не могат да се спазват. Вчера огромна опашка от бежанци се изви пред Центъра на Морска гара, за хранителни продукти, одеала, търсене на училища и работа в крайморските градове. Хората, бягащи от войната, са настанени в Китен, Свети Влас, Поморие и други морски курорти. На място има доброволци от БЧК в Бургас и екипи на Инспектората по образованието, на Регионалната дирекция по заетостта. Директорът на БЧК-Бургас Виолета Радева алармира, че имат нужда от храна за бежанците.

Общо 41 бежанци са настанени в Смядово, повечето от тях са деца и майки с деца. Първото нещо, което е направено, е да бъдат тествани за коронавирус и пробите са отрицателни, каза зам.-кметът Иван Кюркчиев. Украинската група е настанена в ремонтирана бивша детска ясла, която е трябвало да бъде център за възрастни с деменция. Предвид голямата бройка на деца е осигурен и педиатър - доктор Параскева Вичева, която ще преглежда на добра воля хлапетата. На част от децата е осигурено вече и онлайн обучение, правят връзка с учители от Одеса, уточни още Кюркчиев. В Смядово всичко е организирано на доброволни начала и от общинското ръководство. Процедурата е доста тромава. Получаването на статут за международна закрила продължава между 4 и 6 месеца.

Украинските граждани влизат в България със статут на туристи. Той е регламентиран чрез споразумение между Европейския съюз и Украйна от 2017 г. Тогава е въведен безвизов режим за гражданите на Украйна и възможност за 90-дневен престой на територията на страните от общността.

Към 14 март в България са влезли 78 338 украински граждани, от които са останали 37 154, съобщи Николета Абрашева, която е съветник в политическия кабинет на вицепремиера Калина Константинова.
Тя припомни, че към този момент украинците влизат в страната ни като туристи. Нито един от бягащите от войната не е поискал статут на бежанец.

Законът за убежището и бежанците им дава възможност да кандидатстват за хуманитарен статут с две възможни опции, коментираха от Агенцията за бежанците. Първата е за получаване на статут за международна закрила. За такъв статут молби са подали от 383 украинци. Процедурата за даване на статут за международна закрила е доста тромава и продължава между 4 и 6 месеца. Докато тече процедурата регистрираните граждани имат право на медицинско обслужване, подслон, храна. Децата имат право да бъдат записани в детски градини и на училище. От третия месец могат да получат и работа.

Процедурата за даване на статут за временна закрила е доста по-бърза, но за нея няма разработени правила. В момента в работна група в Министерски съвет се занимава със създаването им.

Временната закрила ще позволи медицинска помощ, право на труд и работа, социално подпомагане.

Доц. д-р Атанас Мангъров: Истерията с коронавируса беше медийно раздухвана. От морбили се умира, не е лека шарка

Всичко в момента показва, как коронавирусът се оказа една медийна истерия, или във всички случаи нямаше да я има тази психоза, която се създаде в обществото. По системата клин-клин избива се оказа, че военната ситуация измести медийното отразяване на тази пандемия, което беше напълно измислено. Към днешна дата цялата истерия се оказва измислена. Що се отнася до разликите в имунизационния календар между България и Украйна - при нас от 2010 година се въведоха някои допълнителни ваксини за няколкото вида менингити, например. Нямаме съществени различия в имунизационните календари, но друг е въпросът до колко са ваксинирани с ваксините, които тук наричаме задължителни. В Украйна имаха епидемия от коклюш, защото не бяха ваксинирани, имаха епидемия от дифтерия, защото поради икономически и политически причини там много от децата не бяха ваксинирани. Същото се отнася и за морбили. През 2019 година имаше много случаи на морбили в Румъния и Украйна. Но ако нашите деца са ваксинирани, те са защитени. Друг е въпросът доколко са ваксинирани, защото около всички истерии с коронавируса “ваксина” стана мръсна дума. При нас ваксината за морбили е задължителна и се правят две дози - едната е при децата на 13 месечна възраст, а другата 11-12 годишна възраст. Това е ваксината срещу рубеола, морбили и заушка. Морбили не е лека шарка, от морбили се умира, защото това е вирус, който много силно подтиска имунната система и децата стават предразположени към други, най-вече белодробни усложнения.

Главният санитарен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев: Украйна е с пъти по-висока заболеваемост на туберкулоза и СПИН от ЕС и България

- Доц. Кунчев, заедно с въпросите за настаняване и храна, около бежанския поток от Украйна пред България има и здравни такива - какво предприемате спрямо хората, които преминават границата ни?
- В момента сме в процес на уточняване какво трябва да се прави, защото ние сме наясно и от опита на други страни като Полша и Румъния, а и от гледна точка на статута на тези хора. Статутът на временна закрила дава възможност да се ползва спешна медицинска помощ, както и на децата да имат достъп до имунизационния календар, но това не е всичко. Юридически не е изчистен въпросът за ваксини на възрастни. Да не говорим за скъпоструващо лечение и т.н. Много активно се работи и вече сме дали предложения за промени в нормативната база, които касаят здравеопазването, за да се премахнат всички бариери.

- Какво показва началният ви анализ?
- Пряка, непосредствена опасност не мисля, че има. Но проблеми има. В Украйна не правят пневмококова ваксина срещу въздушнокапкова инфекция, а при нас има такава. Има разлика в самите възрасти, при които се правят ваксините. И най-голямата разлика е, че те все още ползват живата полиомиелитна ваксина, която в България и в Европа вече не се ползва от няколко години. Трябва да сме наясно как продължаваме за прием в детска градина или училище, ако за детето няма данни кои ваксини има и как да се правят приоритетно според план календара и съответно да се наваксат. Най-вече да е ясно, че тези хора имат право на достъп до здравеопазване в пълна форма, а не само за спешна помощ.

- За какво трябва да сме внимателни?
- Има заболявания, които може да се проявят. Особено при военни действия има болести, които си вървят задължително с войната. Трябва да се следи да не се стигне до спад на имунизационното покритие, а то в Украйна не е много високо. Там имаха епидемия от дифтерия, имаха сериозна епидемия от морбили, така че тези данни трябва да ги имаме предвид. Сравнително висока е заболеваемостта в Украйна в сравнение с Европейския съюз от СПИН и туберколоза и то от мултирезистентна туберкулоза.

- Как си обяснявате по-голямото разпространение на СПИН и мултирезистентна туберкулоза в Украйна?
- Характерно е за някои страни от Източна Европа и Украйна е сред тях, в доста по-висока степен на разпространение, в сравнение с нашата и с европейската. И при двете заболявания - и при туберкулозата, и при СПИН, разликите са значителни, не са в проценти, а в пъти.

- Какви препоръки изпратихте до РЗИ? 
- На първо място от тях искаме да са наясно къде се намират тези хора, защото след откриването на тези междинни центрове на големите ГКПП - на Дуранкулак и Русе, всички влизащи ще получават регистрация и номер, който да им дава правата, за които говорихме. Но влезлите вече, които са настанени много неравномерно - във Варненско е най-висока бройката, Ямболско, Бургаско, в София, трябва да е ясно къде са настанени, за да можем да работим вече с тях. Все още има хора, които дори не са решили дали да остават, те са със статут на туристи и до 3 месеца може да останат безвизово. Ако се регистрират като искащи закрила или като бежанци по международен статут, това им дава достъп до системата. След като вече имаме яснота, можем в много кратък срок да предложим изследвания, имунизация, така че и те да са спокойни, а и населението.

Източник: Труд