В Свищов бяха наградени участниците в поетичния конкурс „Свищовски лозници”

На 27 септември, в последния ден от празниците на града „Свищовски лозници”, в камерната зала на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ бяха обявени и наградени носителите на тазгодишните награди от поетичния конкурс “Свищовски лозници”.
Жури в състав: Ваньо Вълчев - председател и членове  Георги Драмбозов, Людмил Симеонов, Стефания Цанкова и Таня Ликова, след като разгледа и обсъди представените стихотворения от 138 автори, участници в поетичния конкурс “Свищовски лозници 2020”, определи следните награди:
НАГРАДАТА  “НИКОЛАЙ  ИСКЪРОВ” – на СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ АВРАМОВ от София, за стихотворението му „Есенен вятър“;
 
ПЪРВА  НАГРАДА – на ХРИСТИНА БОРИСОВА ГЛАВАНОВА от Севлиево, за стихотворението „Земя за есенни щурци“;
 
ВТОРА  НАГРАДА – на РОСИЦА ХРИСТОВА БОШНЯШКА от София, да стихотворението „На дъщеря ми“;
 
ТРЕТА  НАГРАДА – на ОЛЯ СТОЯНОВА ДЖАКОВА от София, за стихотворението „Няколко думи за равновесието“.
 
Две специални награди /поощрения/ бяха връчени на:
На ПЕТЯ ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА от Монтана, за стихотворението „Жената на рибаря“ и на ИВЕЛИНА ДИМИТРОВА РАДИОНОВА от Провадия, за стихотворението ѝ „Патенце грозно, ще станеш ли лебед?“.
 
След като обсъди номинациите за наградата “Златно дунавско перо”, жури в състав: Георги Драмбозов – председател и членове Людмил Симеонов и Стефания Цанкова определи за носител на тазгодишната награда една от младите поетеси и надежди на българската литература, свищовлийката БИЛЯНА ГЕЦОВА. „За мен е голяма чест да бъда тазгодишният носител на наградата. Мислех, че за да я получиш е необходимо да имаш голям талант и натрупана житейска мъдрост. Талантът е ясно, че го имам, но имах съмнения дали съм натрупала житейската си мъдрост. С тази награда имам доказателството, че вървя по този път.“, с тези думи 15-тата носителка на награда благодари за нея, след което прочете едно от своите стихотворения, писано на път за родния град.
С наградата “Златно дунавско перо” посмъртно бе удостоена и д-р МАРИЯ ТОШЕВА, като израз на признание за приноса ѝ към съхраняване, чрез писаното слово, на културното и историческо наследство. Наградата бе връчена на нейния син, който благодари за оказаното внимание към неговата майка и усилията ѝ за запазване паметта за Свищов и бележитите свищовлии.
 
Наградите на всички отличени участници бяха връчени от кмета на Свищов Генчо Генчев, който в края на своето приветствено слово благодари на съорганизаторите в празничните събития на Общината, с които, въпреки трудната епидемична обстановка, успяха да реализират успешно редица мероприятия, с които да се отбележи по достоен начин празника на града „Свищовски лозници“.
 
Чудесен завършек на събитието бе премиерата на новата лирична книга на свищовския поет Людмил Симеонов – „Този съдник – сърцето“, която бе представена по вълнуващ начин от приятеля му и поет Георги Драмбозов. След представянето, книгата бе подарена на всички присъстващи, с автограф от нейния автор.

Стиховете на наградените участници в националния литературен конкурс „Свищовски лозници-2020“ Свищов

НАГРАДА „НИКОЛАЙ ИСКЪРОВ“
 
Светозар Аврамов
 
Есенен вятър
„Ще дойде вятър. Ще разпръсне дните…“
                                            Николай Искъров
Когато дойде вятър неочакван
и есента в живота ми се спусне,
аз няма да натисна спусъка
и няма да потъна в мрака си.
 
Ще търся тихото крайбрежие,
където ти прелиташ като ангел
и търсиш своето пристанище,
в което искам да се врежа.
 
Разпръснатите дни със теб да минат,
да слушам шепота ти нощен,
да имам нежната ти прошка,
да върнеш моята невинност.
 
А самотата ни със листопада
да отлети самичка във всемира,
защото любовта ни не умира –
дори и пред смъртта е тя преграда.
 
Ще те очаквам още, моя страннице,
да дойдеш в есента красива.
Дори животът ни да си отива –
да бъдем негови избраници!
 
 
ПЪРВА НАГРАДА
 
Христина Главанова
 
Земя за есенни щурци
 
Не за пролет и не от капризна дъждовност допрях
тази тънка черта на зелените дълги полета –
те не искат, но могат когато пристигна при тях
да ме пуснат и с макова нежност да люшнат пердета.
Те са къща, в която щурците са просто деца
не разбрали на нотите трудните стъпки… и кретат
не по стълбица стръмна, по звездните тежки дъна,
неподвластни на жаждата пиеща бавно поета.
Затова щом повее на заника топлия дъх
с белоликия вятър по кожата с галещи пръсти,
ще остана за малко, да мога и аз като тях,
да попитам от песни и стихове как се възкръсва.
Няма никакви тайни, когато земята тъче
на полетата точките бели в букети от лайка
нито зрелите,стиснали шепи зърна класове –
те преливат от нежност на чакаща в тъмното майка.
За да има и пътища с вдянат конец за късмет
ще си метна забрадката бяла – нали ми отива? –
като тънка русаля осъмнала в ранна роса
да се спусна към извора горски с душа-самодива.
Тази толкова топла и лятно зовяща земя
ме повика… и аз ще пристигна, дори да е сетен
този мой необятен и лъхащ на жажда копнеж
да съм тук и да чакам с щурците поредната есен.
Само тук колелото завърта сезони и дни
с тази мелница бяла на камък оставила слънце –
да калява със жега и мъка, сърце да боли;
не боли ли, тогава да тъне и вдън да помръкне…
Не за пролет и не от каприз дъждовеен дойдох,
а да чуя дали и щурците в тревите са будни.
Те са тук! И надпяват със своя сърцат съпровод
най –трептящите струни на всички избродени друми.
 
 
ВТОРА НАГРАДА
 
Росица Бошняшка
 
На дъщеря ми
 
Тя спи и тогава
светът затаява дъха си,
кометите в космоса спират,
камбани заглъхват
и всички петли по земята
насред своя вик занемяват.
 
Тя спи и тогава
сънят се превръща във тайнство,
попива магии и билки,
лекува със шепот
и цялата родова памет
забравя за миг, че е вечна.
 
Спи, моя прекрасна,
дори да се скъса небето
и мрак да погълне звездите,
и всяка една пирамида
да стане на прах,
твоя сън е свещен
като граал, като клетва.
Спи спокойно, без страх,
аз ще бъда до теб,
ще подпирам небето,
ще паля звезди,
ще строя пирамиди неспирно,
щом трябва.
Спи и сънувай
как се ражда светът
и човешкият род е
невинен отново.
 
 
ТРЕТА НАГРАДА
 
Оля Джакова
 
Няколко думи за равновесието
 
По-често трябва
да пътуваме с автобуси –
нощни рейсове на дълги разстояния,
с възможно най-бавните проверки на границите –
за да имаме време да се огледаме
на светлината на уличните лампи
и неоновите табели на крайпътните заведения –
жени с багаж и много грим –
уплашени и много изморени,
деца, които са се научили да мълчат,
мъже,
които не са излизали победители в нито една битка –
хора,
които все по-трудно пазят равновесие,
хора,
които все още пазят равновесие,
защото те крепят света.
 
 
ПООЩРЕНИЯ:
 
Ивелина Радионова
 
Патенце грозно, ще станеш ли лебед?
                            Душата ми е лебед бял…
                           (Не съвсем по Андерсен)
Капва сълза по най-бялата рана…
Патенце грозно, ще станеш ли лебед?
Рано е още, навярно е рано,
с много любов този свят да погледнеш.
Още не знаеш:светът е голям,
колкото зрънце в ръката на ангел.
Лебедов пух разломява и камък,
С нежност щом пада, но още е рано…
Що е то черно не знаеш, нали?
Болката има си свои закони.
Стръмно към прошка върви се в мъгли.
Как да вървиш, щом земята се рони?
Свети звезда в полунощ сред тръстиките.
Твойта звезда ли е, патенце бяло?
Твоите братя ли тайно те викат?
Сън ли е всичко или е реалност?
Патенце грозно, ще имаш ли сили?
Тъмно е! Знаеш ли как се прегръща?
Вечно от сляпост предават най-милите,
и е красиво най-грозното всъщност.
Вярвам във приказки, вярвам все още.
щом слиза обич по сините хребети.
С вяра се случват вълшебствата нощем.
Грозното пате, превръща се в лебед!
 
 
Петя Димитрова
 
Жената на рибаря
Жената на рибаря е самотна,
рисува с водорасли многоточия
и мислите и скитат непорочни
от минало към бъдеще и прочие.
 
Жената на рибаря като риба
мълчи и като сянка сред листата
със облаците светли си намига,
в косите й играе нежен вятър.
 
Жената на рибаря му прощава,
когато той, загърбил тишината
във мрежите си сребърни улавя
русалки и отблясък от луната.
Жената на рибаря просълзена
светулки хваща, след това ги пуска,
навярно тя си спомня друго време,
когато любовта и бе изкуство.
 
Звездите я люлеят в тъмнината,
три крачки до тръстиките отсреща,
тя търси път назад през мрачината,
изкъпан от сълзите и горещи…

Рейтинг: 5.0
Още по темата
Последни новини
От днес в Свищов има 6 нови случая на COVID-19, цялата област става рискова От днес в Свищов има 6 нови случая на COVID-19, цялата област става рискова В центъра на Свищов ще има парк със замък по подобие на Италия и Австрия Видео В центъра на Свищов ще има парк със замък по подобие на Италия и Австрия Родители от Свищов помагат активно на децата си да се изградят като личности Родители от Свищов помагат активно на децата си да се изградят като личности Красимир Дачев получи приза „Бизнесмен на България“ Красимир Дачев получи приза „Бизнесмен на България“ Деца отпразнуваха пускането на нова детска площадка в Свищов Деца отпразнуваха пускането на нова детска площадка в Свищов Борисов против пълното затваряне, Мутафчийски представител за COVID в Европа Борисов против пълното затваряне, Мутафчийски представител за COVID в Европа 100 годишна баба от свищовско пийва вино и ракийка за здраве и чете вестник без очила 100 годишна баба от свищовско пийва вино и ракийка за здраве и чете вестник без очила Депутатът Весела Лечева дари 5000лв. на Свищов за борба с COVID-19 Депутатът Весела Лечева дари 5000лв. на Свищов за борба с COVID-19 Спират приема на деца в болницата в Свищов, Д-р Николаева е приета в Covid отделението Спират приема на деца в болницата в Свищов, Д-р Николаева е приета в Covid отделението След 48 часа карантина отварят След 48 часа карантина отварят "Детското отделение" на Свищовската болница В Свищов отменят честването на 1 ноември - Деня на народните будители В Свищов отменят честването на 1 ноември - Деня на народните будители В Свищов започва акция В Свищов започва акция "Зима": Полицията ще следи за гуми и светлини
Виж всички новини
Инициативи Водещи новини
Останете информирани

Въведете имейл и получавайте седмични новини!