Свищовците от миналото - Будителите на цяла България

На 1 ноември отбелязваме Деня на народните будители. В този ден се отдава почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.

Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други.

Свищов е огнище на народни будители, а видните Свищовци от миналото са просвещавали цяла България.

В тази статия можете да се запознаете с тях и тяхното дело. Почитаме ги и се гордеем!

Филип Сакелариевич - Първият дарител на средства за народно образование 1812 г. Първото българско светско училище е открито през 1815 г. в гр. Свищов от Емануил Васкидович. Преподава на църковнославянски език.   През 30-те години на XIX век в Свищов идва Христаки Павлович. Под негово ръководство училището се развива и се оформя напълно като светско. Преподава се изцяло на български език.   "Светиниколското училище" на Христаки Павлович - 1846 г.   Димитър Хадживасилев дарява 200 хил. златни лева за създаване на "реално училище или класическа гимназия, в която да се преподава и политическа икономия".   ДТГ "Димитър Хадживасилев" започва да съществува от 1884/85 г.          1.Филип Сакелариевич е първият дарител на средства за народно образование. През 1812 г. завещава 16 000 фиоринта за училищата в родния си град Свищов. Две години по-късно прави и второ дарение. Неговият фонд е просъществувал 106 години (до 1918 г.) и е подпомагал всички училища в града.

2.Димитър Хадживасилев дарява 200 000 златни лева за построяване здание на Търговската гимназия в Свищов. ДТГ "Димитър Хадживасилев" започва да съществува от 1884/85 г.

3.Димитър Апостолов Ценов – 1912 г. прави завещание, като дарява цялото си състояние и имоти, възлизащи на над 56,5 мил. златни лева, за построяване и поддържане на Висша търговска академия от европейски тип. На висшето училище подарява и собствената си библиотека (400 тома), която респектира с разнообразната си тематика и богатството на издания на различни езици, главно френски, немски, български, но също и на английски, сръбски и румънски.

1936 г. е открито Висше търговско училище, сега Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов".

4.Кирил Д. Аврамов - 22 март 1904 г. завещава 200 000 златни лева, за "да се съгради здание, което да служи за театър и читалище в града".

Идеята за читалище се утвърждава с протокол от 30 януари 1856 г. в дома на Димитър Начович - спонтанно, след училищно тържество. Присъстват учителят Ем. Васкидович и др. видни свищовски първенци. Най-напред то се помещава в две стаи в дома на баба Луксандра, използвани от Преображенското училище. Пръв негов председател е Александър Шишманов. От тогава 30 януари е и негова рождена дата.

Георги Атанасович е роден на 22 март (10 март стар стил) 1821 година в Свищов. Учи при Емануил Васкидович в родния си град, през 1843 година завършва гимназия в Атина, а през 1848 година - медицина в Париж. От 1849 година живее в Букурещ, където работи като токсиколог. От 1856 година преподава патология в Медицинското училище, а от 1861 година е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещкия университет. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година е лекар в главната квартира на руската Дунавска армия. След Освобождението се връща в България. От август до декември 1879 година е министър на просвещението.

Умира на 9 март (26 февруари стар стил) 1892 година в Свищов.

Проф. Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в гр. Свищов. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885–86). Защитава докторат по философия в Лайпциг (1888). Eдин от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет) 1888 г. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889–1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893 – 1900). От 1903 година е министър на народното просвещение. Български пълномощен министър в Украинската народна република (1918-1919). Основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Член е на Македонския научен институт.

Умира в Осло на 23 юни 1928 година.

Драган Цанков е роден на 9 ноември 1828 г.–(28 октомври стар стил) в град Свищов. Начално образование получава в родния си град, където учи при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а по-късно завършва Габровско училище. След 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназия в Киев. От 1848 до 1850 г. е учител в Галац. По-късно учи във Виена В Свищов става служител в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869 г.) и Видинския (1869-1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. Политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.Той е народен представител в Учредителното, I Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880-1881 г.), IV (1884-1886 г.), X (1899-1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902-1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 г. — 21 август 1903 г.

Умира на 11 март 1911 г. в София.

Георги Тишев е роден на 2 януари 1848 г. (21 декември 1847 г. стар стил) в Свищов. От 1863 до 1872 г. учи семинария и в Духовната академия в Киев. През 1872 г. става секретар на новосъздадената Българска екзархия и остава на този пост до 1877 г.Подпредседател на I Обикновено Народно събрание (1879) и министър на вътрешните работи (1880). Член на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 е назначен за управител на Варненското окръжие и остава на този пост до 1892. След това е за кратко окръжен управител в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894). През 1881 става дописен, а през 1902 г. - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (БАН).

Умира на 9 април 1926 г. в София.

Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов. Учи в родния си град, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет. След Освобождението става министър на финансите (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на Държавен съвет (1881-1883), финансов министър (1883-1884). Външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград.

Умира в София на 4 януари 1920 година.

Никола Сукнаров е роден на 4 януари 1849 година (23 декември 1848 година стар стил) в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва гимназия в Сремски Карловци, а от 1871 до 1875 година учи право в Белград. През 1875-1877 година е учител в Разград. Съдия в Свищов, Русе и Варна, а през 1879 година е председател на Окръжния съд в София. През следващите няколко години работи като адвокат в София. В края на 1880 година за кратко е председател на II Обикновено Народно събрание, през 1883 година е кмет на София, а от 1884 до 1885 година е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. През 1885 година става министър на вътрешните работи. През 1888 година става член на Върховния касационен съд и остава на този пост до смъртта си.

Умира на 22 октомври (10 октомври стар стил) 1894 година.

Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов. Учи в родния си град, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет. След Освобождението става министър на финансите (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на Държавен съвет (1881-1883), финансов министър (1883-1884). Външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград.

Умира в София на 4 януари 1920 година.

Димитър Станчов е роден 21 юни 1863 г. в Свищов. Завършва класното училище в града. От 1874 г. продължава образованието си във Виена. Доктор по право. Личен секретар (1887-1889) на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота и началник на неговия Таен кабинет (1889-1894). Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). Посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). Член на Международния олимпийски комитет в България (1913-1929).

Умира в София на 23 март 1940 година.

Иван Попов е роден на 16 април (4 април стар стил) 1890 г. в Свищов. Завършва гимназия в София, учи „Филология“ във Франция и Германия. От 1914 г. работи в Българската телеграфна агенция, а през 1920 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1924 до 1933 г. е директор на печата в Министерството на външните работи и изповеданията. След това е управляващ легацията в Будапеща (1933-1935) и пълномощен министър в Прага (1936-1937) и Белград (1937-1940). През 1940 г. Иван Попов става министър на външните работи и изповеданията. В началото на 1944 г. Иван Попов е назначен за посланик в Букурещ.

Умира в Букурещ на 29 октомври 1944 год.

Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“. Председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание.През следващите години заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията.

Представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).

Умира в Букурещ на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903.

Димитър Цоков е роден е на през 1865 г. в Свищов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Работи в министерството на правосъдието. През 1887 г. е назначен за член на окръжния съд, а по-късно – на апелативния съд в Русе. Премества се в София през 1892 г. Дипломатическата му кариера започва от 1897 г.: Белград (1897-1899), Букурещ, Цариград, Атина, Лондон (1903-1907), Петербург, отново Лондон (1910-1912).

Умира в Лондон на 30 септември 1926 година.

 Димитър Станчов е роден 21 юни 1863 г. в Свищов. Завършва класното училище в града. От 1874 г. продължава образованието си във Виена. Доктор по право. Личен секретар (1887-1889) на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота и началник на неговия Таен кабинет (1889-1894). Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). Посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). Член на Международния олимпийски комитет в България (1913-1929).

Умира в София на 23 март 1940 година.

Иван Попов е роден на 16 април (4 април стар стил) 1890 г. в Свищов. Завършва гимназия в София, учи „Филология“ във Франция и Германия. От 1914 г. работи в Българската телеграфна агенция, а през 1920 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1924 до 1933 г. е директор на печата в Министерството на външните работи и изповеданията. След това е управляващ легацията в Будапеща (1933-1935) и пълномощен министър в Прага (1936-1937) и Белград (1937-1940). През 1940 г. Иван Попов става министър на външните работи и изповеданията. В началото на 1944 г. Иван Попов е назначен за посланик в Букурещ.

Умира в Букурещ на 29 октомври 1944 год.

Никола Сукнаров е роден на 2 януари 1849 година (21 декември 1848 година стар стил) в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва гимназия в Сремски Карловци, а от 1871 до 1875 година учи право в Белград. През 1875-1877 година е учител в Разград, през Руско-турската война от 1877-1878 година сътрудничи на руските войски. По време на Временното руско управление е съдия в Свищов, Русе и Варна, а през 1879 година е председател на Окръжния съд в София. През следващите няколко години работи като адвокат в София. В края на 1880 година Сукнаров за кратко е председател на II Обикновено Народно събрание, през 1883 година е кмет на София, а от 1884 до 1885 година е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. През 1885 година става министър на вътрешните работи. През 1888 година става член на Върховния касационен съд и остава на този пост до смъртта си.

Никола Сукнаров умира на 22 октомври (10 октомври стар стил) 1894 година.

 Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов. Учи в родния си град, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет. След Освобождението става министър на финансите (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на Държавен съвет (1881-1883), финансов министър (1883-1884). Външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград.

Умира в София на 4 януари 1920 година.

Харалампи Карастоянов е роден е 10 август 1855 г. в град Свищов. Учи в родния си град. Работи в Зимнич, Румъния. Участник в четата на Филип Тотю. По време на Руско-турската война е доборовлец в Българското опълчение. В периода 1882-1885 г. учи фармация в Москва. Между 1886-1889 г. специализира токсикология в град Дерпи (дн. Тарту, Естония). От 1891 г. е преподавател, а от 1894 г. професор по токсикология във Висшето учлище в София. Редактор е на сп. „Фармацевтически преглед“ 1899-1900 г.. През 1897 г. издава книга, озаглавена „Аптекарския въпрос в България”. През 1911 г. е депутат в V ВНС, а през 1912 г. е кмет на София.

Умира на 05 октомври 1934 година.

Автор и колажи: Ани Николова

Рейтинг: 5.0
Последни новини
Свищов Инфо излезе в заслужена почивка и отиде на море Свищов Инфо излезе в заслужена почивка и отиде на море Вълна от съпричастност към Ирена от Свищов, разходите и за наем и ток са поети до края на годината Вълна от съпричастност към Ирена от Свищов, разходите и за наем и ток са поети до края на годината В Свищов взеха за втори път книжката на водач седнал зад волана преди да са му я върнали В Свищов взеха за втори път книжката на водач седнал зад волана преди да са му я върнали Ампутираха пръстите на жена от Свищов, спешно се нуждае от помощ Ампутираха пръстите на жена от Свищов, спешно се нуждае от помощ Вдигат заплатите в Свищовската академия, минималната стартира от 1500 лева Вдигат заплатите в Свищовската академия, минималната стартира от 1500 лева В Свищов 143 плувци от два континента с духов оркестър преплуваха масово Дунав В Свищов 143 плувци от два континента с духов оркестър преплуваха масово Дунав Близо до Свищов днес преминава астероид с размерите на небостъргач Близо до Свищов днес преминава астероид с размерите на небостъргач Яко нафиркан, още по светло, свищовлия с Опел спипаха нашите полицаи Яко нафиркан, още по светло, свищовлия с Опел спипаха нашите полицаи В Свищов превръщат парковете в сцена за “Олимпиада на здравето” В Свищов превръщат парковете в сцена за “Олимпиада на здравето” В Свищовско буен младеж взе 190 лв. и каквото види от съседска къща на село В Свищовско буен младеж взе 190 лв. и каквото види от съседска къща на село Свищовските полицаи заловиха 250 кг. тютюн Свищовските полицаи заловиха 250 кг. тютюн В Свищов предстои 1 км масово преплуване на река Дунав В Свищов предстои 1 км масово преплуване на река Дунав
Виж всички новини
водещи новини
Вълна от съпричастност към Ирена от Свищов, разходите и за наем и ток са поети до края на годината Вълна от съпричастност към Ирена от Свищов, разходите и за наем и ток са поети до края на годината Страховитата свищовска тринога камера излезе за няколко часа и попари рекордните 111 нарушители за превишена скорост Страховитата свищовска тринога камера излезе за няколко часа и попари рекордните 111 нарушители за п... Първокласникът Ради от Свищов събра 25 туби с капачки и напълни училищното сърце Първокласникът Ради от Свищов събра 25 туби с капачки и напълни училищното сърце Свищовлия е с опасност за живота след тежък удар с мотор в дърво по пътя от с. Царевец към града Свищовлия е с опасност за живота след тежък удар с мотор в дърво по пътя от с. Царевец към града Стотици свищовлии се събраха да танцуват заедно в центъра на града Стотици свищовлии се събраха да танцуват заедно в центъра на града Свищовските полицаи арестуваха водач с БМВ и му свалиха номерата Свищовските полицаи арестуваха водач с БМВ и му свалиха номерата Побой в нощно заведение в Свищов завърши с потрошено лице на клиент Побой в нощно заведение в Свищов завърши с потрошено лице на клиент Свищовлии събират пластмасови бутилки в гигантски „Шишеяд“ Свищовлии събират пластмасови бутилки в гигантски „Шишеяд“ В Свищов 143 плувци от два континента с духов оркестър преплуваха масово Дунав В Свищов 143 плувци от два континента с духов оркестър преплуваха масово Дунав Свищовлия е в болница след изпреварване и челен удар в камион Свищовлия е в болница след изпреварване и челен удар в камион Свищовлии ще минават Балкана за минути през тунел под Шипка за над 358 млн. лв. Свищовлии ще минават Балкана за минути през тунел под Шипка за над 358 млн. лв. При престрелка в свищовско село застреляха в корема домашна овца При престрелка в свищовско село застреляха в корема домашна овца
Останете информирани

Въведете имейл и получавайте седмични новини!