Автор: Проф. Николай Овчаров

Със своята уникална история Свищовската крепост ще бъде важно звено в стартиращия културно-исторически туризъм на дунавския град. В момента общината разработва европейски проект за нейната реставрация и превръщането на малкия хълм, на който тя се намира, в прекрасен парк. Руините на вековната крепост ще бъдат консервирани и осветени художествено през нощта. Това без съмнение ще даде силен тласък на икономиката в целия район.

В края на октомври 2020 г. приключиха разкопките на уникално запазената средновековна крепост на хълма „Калето“ в град Свищов. Системното проучване на този забележителен паметник започна през 2019 г. Всъщност става дума за вътрешното укрепление на средновековния град, издигнато за последна защита на бранителите в най-високата му част.

В подземията на замъка са открити стотици находки – красиви керамични съдове с великолепна художествена украса, оръжие, монети

За разлика от останалите крепости на Второто българско царство, за Свищов съществуват много писмени сведения. За първи път се споменава от пътешественика Петер Шпарнау през 1385 г. Той е важен и значителен град, който пази брода на р. Дунав и т. нар. „Свищовски път“, водещ към Влахия. Крепостните стени обграждат града чак до Дунав, а на върха се намира якият замък.

По време на османската инвазия Свищов е сред крепостите, които оказват упорита съпротива на нашествениците. След падането на Второто българско царство османците също оценяват значението на важната крепост и оставят в него свой гарнизон. През следващите години Свищов играе много важна роля в жестоките битки между мюсюлмани и християни. Любопитна е връзката на замъка в Свищов с легендарната личност на влашкия воевода Йоан ІІІ Влад Цепеш, по-известен като Дракула. Много интересен е епизодът от зимата на 1461/1462 г., когато той обсажда и превзема крепостта. В писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г. Цепеш с гордост му съобщава, че при превземането са избити 410 турци, като много от тях са ликвидирани чрез любимия му способ – чрез набиване на кол. Според преданието самият Дракула резидира известно време твърдината.

Впрочем Свищовската крепост е била цел и на други влашки воеводи от ХV-ХVІ в. През 1595 и 1598 г. на два пъти града е опожаряван от Михаил Храбрия, но замъкът успява да устои. Това е така, защото той е бил изключително здраво укрепен. През 1651 г. османският пътешественик Евлия Челеби описва подробно тази вътрешна крепост. Тя била с четириъгълна форма със 7 кули, а вътре имало къща за началника, казарма и джамия. На стените имало топове с достатъчно боеприпаси.

Отлично запазената до ХІХ в. Свищовска крепост е взривена през 1810 г. по заповед на генерал Каменски при отстъплението на руската армия на север от Дунав при поредната руско-турска война. Нашите разкопки показаха, че за целта в дълбочина са били заложени мощни фугаси в южната част на замъка. Там стената и кулите са буквално вдигнати във въздуха от взрива и сега намираме разхвърляни огромни късове от тях. За щастие обаче почти напълно се е запазила северната част, която сега разкрихме изцяло.

Цар Иван Асен ІІ строи яка крепост на Дунав

В двугодишната ни кампания този запазен над 10 м височина участък от крепостта бе напълно проучен. От намерени в строителния хоросан случайно изпуснати на времето монети стана ясно, че тя е построена от великия български цар Иван Асен II през 30-те години на ХІІІ в. Целта е била да пази важния брод през река Дунав към Влахия. Десетина години по-късно твърдината вероятно е опожарена от татаро-монголите, но бързо е възстановена. Нови ремонти на крепостта се направени по заповед на цар Иван Шишман в очакване на османското нашествие.

При разкопките в подземията на замъка бяха открити стотици находки – красиви керамични съдове с великолепна художествена украса, оръжие, монети на царете Иван Александър, Иван Шишман и други български владетели от ХІІІ-ХІV в. Много интересен там е тайният проход, по който се е излизало навън при опасност.
Но нашите проучвания през 2020 г. имаха и един много важен контекст. Те преминаха под мотото на 625-годишнината от героичната смърт на цар Иван Шишман на 3 юни 1395 г. под стените на близкия средновековен град Никопол. За съжаление, улисани от епидемията на коронавируса и от шумните протести, ние пропуснахме тази толкова важна годишнина в българската история. Защото това е и краят на Търновското царство – носител на легитимната власт в средновековна България.

Особено важно в това отношение е сведението на най-ранния османски хронист Мехмед Нешри, описващ завоеванието на България през 1393 г. След превземането на столицата Търновград, нашествениците се насочват към Дунав и превземат редица крепости. Останал само с четири града, българският цар Иван Шишман обаче продължава неравната борба чак до пролетта на 1395 г. Последна столица става Никопол, а Свищов – втора по важност крепост. Открити напоследък оригинални документи дават сведението, че негови командири са Баул и Алдимир, като вторият вероятно бил и комендант на Свищовската крепост. 

Алдимир е бил от кумански произход, какъвто имали мнозина български боляри през ХІV в. Името му се превежда като „Желязната ръка“ и той напълно отговарял на него със своите енергични действия. Вероятно този болярин е бил описания с уважение от Мехмед Нешри командир на гарнизона в Свищовската крепост при османското настъпление от 1393 г. „Той не се покорил, ами укрепил града и се стегнал за битка. Сражавали се няколко дни. Най-подир хранителните припаси на неверниците се свършили и те били омаломощени. Нямало що да правят — отворили вратата и се покорили.“

Воеводата Алдимир бранил вярата на цар Иван Шишман

През 1395 г. Алдимир получава писмо, с което Иван Шишман го призовава да събере останалите му войници и да дойде с тях в Никопол. По този начин българският цар искал да продължи борбата срещу османските завоеватели. Султан Баязид обаче нанася изпреварващ удар и го пленява, след което на 3 юни го екзекутира пред стените на Никопол. Вероятно Алдемир е постигнат от съдбата на своя господар.

При разкопките от 2020 г. попаднахме на още един любопитен факт. Оказва се, че средновековната крепост в Свищов е построена върху останките на римска стражева кула – звено в защитата на Римската империя през последните векове от нейното съществуване. Това малко укрепление е било свързано тясно с намиращия се само на 3 км важен римски град Нове – център на прочутия елитен I-ви Италийски легион. За това говорят редица находки от тазгодишните разкопки на Свищовската крепост – надписи-печати на латински език върху тухли с името на легиона и негови кохорти; монети на императорите Октавиан Август, Константин Велики и други; цели стъклени съдове и др.

Източник: Труд ; Автор: Проф. Николай Овчаров