„Затварят ми се очите. От пет часа сутринта съм”, споделя 21-годишният третокурсник по медицина Димитър Николаев, който е доброволец в Свищовската болница.

Личният живот и студентския празник за група студенти останаха на заден план, като се отказаха да празнуват на 8-ми декември.

Те учат медицина в университета в Плевен и са доброволци в COVID отделението на болницата в Свищов. Отзовали са се на призива за помощ и от седмица дават 12-часови смени, вършейки работата на лекари, медицински сестри и санитари.

Димитър Николаев влиза преди седмица в COVID отделението на Свищовската болница без колебание и страх.

„Дори и да се заразим не мисля, че за нас е опасно, а идвайки тук и отменяйки по-възрастния персонал, намаляваме риска за тях. Доста неща научихме и забелязахме, че практиката с теорията…не са точно еднакви. За пациентите е важно да видят, че повече хора се грижат за тях и им обръщат внимание. Мисля, че им действаме положително”, категоричен е Димитър пред камерата на NOVA. 

Заедно с бъдещите медици в COVID отделението продължава да е и свищовският Кмет. Генчо Генчев е осигурил храна и подслон на студентите по медицина, докато са доброволци.

„Изключителни младежи са и вярвам, че ще станат изключителни лекари, защото няма и минута, в  която да не откликват на лекаря и медицинската сестра и да не се включват в манипулациите”, похвали доброволците Кметът на града Генчо Генчев.

Студентите по медицина остават в Свищов до края на месец декември, след което започват изпитите им в Медицинския университет. За една седмица, обаче, те са научили най-ценния урок.

„Научих, че професията е доста отговорна и трябва всеки да изпълнява и да си спазва отговорностите, защото иначе, ако няма организация, няма как да съществува самото отделение. Най-важен е колективът и комуникацията между персонала”, категорична е Симона Минкова.

Симона дори дава дежурства и в болница в Плевен и всеки ден пътува между двата града.

Тя е на 21 години. Учи в трети курс хуманна медицина в Медицинския университет – Плевен. Родом е от Свищов.  Тя е Симона Минкова и от седмица се разкъсва между две болници – тези в Плевен и Свищов, и ученето онлайн по медицина. Приела е мисията „доброволец” без колебание, въпреки че не й е лесно.

„За мен е доста трудно, защото ми се налага от нощна смяна да пътувам до Плевен, да карам друга нощна смяна, след това отново идвам тук. Днес съм на работа и отново тръгвам за Плевен. Главно минаваме визитации с докторите. Мерим кръвно, сатурация, температура. Помагаме на сестрите, защото има голям дефицит и помагаме на тях с манипулациите. Сутрин, обед, вечер…когато се налага”, разказва за работата си Симона.

На въпрос: Има ли време за сън?

Симона: Ами…има. По три-четири часа, пет. Или след смените, когато съм нощна. Тогава.

Тя определя опита, който трупа сега, като безценен:”Радвам се, че съм в контакт с пациенти и мога науча много неща. Все пак е опит за мен. Като сме онлайн нямаме контакти с пациенти, а за мен това е важно”.

Източник и кадри: NOVA