Ректорът на Стопанската академия в Свищов проф. д-р Марияна Божинова говори пред "Труд" за 85-годишната история на учебното заведение, мащабните проекти на висшето училище, както и за нуждата от промяна на моделите за управление на ВУЗ-овете у нас. Сега времената са по-различни - как функционира то в условията на пандемия. Оказва се, че независимо от кризата, интересът към икономическите науки продължава да е висок.

- Проф. Божинова, стреснахте ли се в Стопанската академия от коронакризата и пандемията? Още повече, че всичко съвпадна с началото на вашия мандат като ректор?
- Истината е, че пандемията ни застави да внедрим иновативни хардуерни и софтуерни решения, да обогатим нашето мултимедийно учебно съдържание, да осъвременим вътрешната ни нормативна база и да разработим технология за дистанционно провеждане на изпити, която гарантира невъзможността за измама и/или подмяна на самоличността на изпитвания чрез няколко нива на проверка и контрол. В изградената собствена платформа за електронно и дистанционно обучение са налични електронни курсове по 2273 учебни дисциплини, 203 354 тестови единици, изпитни въпроси и задания, както и 1577 виртуални аудитории за провеждане на синхронни онлайн лекции и семинарни занятия. По този начин е осигурен целият учебен процес в Академията и онлайн обучението протича нормално. В създадения Виртуален изпитен център до момента са проведени над 19 000 дистанционни изпитни процедури чрез „онлайн квестор“. В условията на пандемия беше ускорен проектът на Стопанската академия за дигитализиране на всички административни процеси. Студентите вече разполагат със свободен достъп до електронното си студентско досие, в което е представена подробна информация за учебния процес и имат възможност за онлайн плащане с банкова карта на семестриалните си и други такси.

- Поехте ръководството на висшето училище, когато то беше в затруднено финансово състояние. Как изведохте Академията от финансовия колапс?
- Аз и екипът ми изготвихме оздравителен план, който бе одобрен от МОН и Министерския съвет. С него Академията успя да избегне финансовия колапс, на ръба на който се озова най-вече заради петкратното намаление на държавната поръчка, съответно на субсидията, през последните няколко години. Заради намалелите приходи имаше риск екипът на висшето училище да остане без заплати. За спасяването на ВУЗ-а сили обединиха няколко страни. Аз като ръководител на Академията, кметът на Свищов Генчо Генчев, депутатът от ГЕРБ Станислава Стоянова. Проведени бяха срещи с националните власти. Лична ангажираност демонстрира и министърът на образованието Красимир Вълчев, който два пъти посети Свищов, за да се запознае отблизо със ситуацията. В резултат на общите усилия правителството отпусна 2 млн. лв. на Стопанската академия, плюс допълнителни 480 000 лв. от бюджета на МОН. Така на Академията бе дадена глътка въздух, за да може да продължи работата си. Благодарни ме на правителството, което не остана настрани от проблема на нашата Алма матер.  Подкрепата обаче не бе дадена просто така. На 6 април миналата година Академичният съвет на Стопанска академия „Димитър Ценов“ прие програма за реформи и структурни промени, която вече се изпълнява и хода на която лично отчитах всеки месец в МОН. Не само сме стабилизирани, но имаме преходен остатък от 1 000 000 лева.

- Проф. Божинова, в условията на криза, има ли засилен интерес към висшето икономическо образование?
- Висшето икономическото образование винаги е било във фокуса на хората, които търсят знание. На фона на това, че в момента държавното ръководство провежда политика по насърчаване развитието на приоритетни за страната специалности от сферата на инженерните науки, информационните технологии и някои други, мога да кажа, че интересът към висшето образование по икономика не стихва. Въпреки кризата с COVID-19, интересът към нашите специалности се запазва и дори расте леко спрямо предходния управленски мандат. Отдавам това на конкурентното ни образователно портфолио и качествата на дистанционното ни обучение, което са завършили над 30 000 наши възпитаници.

- Търсят ли се вече по-кратките курсове за квалификация и преквалификация?
- Базирайки се на големия потенциал за развитие на професионалното и продължаващото обучение, Стопанската академия чрез обслужващите звена - Център за професионално обучение и Център за следдипломно и факултативно обучение, предлага разнообразно портфолио за различни потребители на обучителни услуги, в т. ч. заети или безработни лица, лица в неравностойно положение, учащи, лица в трета възраст, педагогически специалисти и др. Предвидени са квалификационни курсове, насочени към увеличаване на компетентности на работната сила и способността u да се адаптира към новите изисквания на променящата се среда, при тясно сътрудничество с работодатели и при използване на новаторски инструменти и методи на обучение. Очертава се трайна тенденция към търсене на по-кратки курсове за квалификация и преквалификация, чрез които се придобиват и/или надграждат конкретни знания и умения, отговарящи на бързо променящите се изисквания на пазара на труда. Като пример можем да посочим перманентния характер на курсовете за въвеждащото и продължаващото квалификационно обучение за служители на застрахователни брокери, курсовете за актуализиране и разширяване на придобитите знания, умения и компетентности на персонала в народните читалища; практическите курсове, свързани с управлението на човешките ресурси, управлението на проекти, митническата и данъчна администрация, оперативното счетоводство, социалните дейности, туризма и др. Стопанската академия е търсен партньор от образователни институции от системата на професионалното образование и обучение за организиране на краткосрочни квалификационни курсове за придобиване на квалификационни кредити и за партниране по проекти от Програмата Еразъм +. През 2020 година успешно приключилите обучение в нашите центрове са 651 курсиста.

- Нужна ли е промяна в моделите на управление на висшите учебни заведения в България?
- Промяна винаги е нужна, когато моделите на управление на висшите училища трябва да отговарят на реалностите в страната и света. Висшето образование у нас дълго време не беше сериозно реформирано. Поради това във времето системата изостана от обществените процеси и нагласи. Ето защо смятам, че политиката на МОН, насочена към засилване на контрола върху държавните висши училища, без засягане на академичната автономия и тяхното системно управление от гледна точка на специализацията им, за напълно удачна, наложителна и навременна. В този контекст одобрявам направените промени в Закона за висшето образование, Националната стратегия за развитие на висшето образование в Р България за периода 2021-2030 г. и Националната карта на висшето образование в Р България. По отношение продължителността на обучението в ОКС „бакалавър“ е необходимо да се направи сериозна дискусия в Съвета на ректорите. Приветствам реформаторския дух на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и смятам, че тази реформа ще се отрази здравословно на системата, защото ще гарантира нейната устойчивост, което пък ще даде спокойствие на ректорите да формират по-ефективна финансова, кадрова, образователна и научна политика.

- По какви проекти се работи сега в Стопанската академия?
- Стопанската академия разполага с дългогодишен опит в областта на управлението и изпълнението на проекти с различна насоченост - от научноизследователски до методико-приложни, финансирани от структурни фондове на ЕС, програми на ЕС, национални оперативни програми и фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката. Към момента Академията изпълнява девет мащабни проекта с национално и международно финансиране с обща стойност 3 985 684 лв. Сред тях са „Устойчиво потребление в градска среда - регионални различия“ и „Фискална дисциплина и/или повишаване фискалния капацитет на Република България“, финансирани от Фонд „Научни изследвания“; Проект „Студентски практики - Фаза 2“, финансиран по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, „Адаптиране на стратегии за корпоративна социална отговорност за справяне с последиците от Индустрия 4.0“. Имаме проекти за мобилност на студенти и персонал между висши училища от програмни страни и партниращи страни. В края на януари МОН и Синдикатът на българските учители избраха Стопанската академия за обучител по национален проект за повишаване на финансовата грамотност и икономическата култура на учениците 5-10 клас и други разработки. В края на миналата година Стопанската академия беше удостоена от Центъра за развитие на човешките ресурси със сертификат за качествено изпълнение на проект по програма „Еразъм+“. Отличеният проект е един от най-мащабните като обхват и дълбочина и покрива 104 мобилности на студенти и преподаватели между 29 партньорски висши училища от 18 държави. Подаденото от Академията проектно предложение за акредитация на нова Еразъм харта за висше образование в периода 2021-2027 г. беше отличено от Европейската комисия с максимална оценка. Присъждането на Еразъм харта ще позволи на Стопанската академия и през следващия програмен период да продължи да развива и задълбочава европейското и международното сътрудничество, като активно участва в различни проекти по програма „Еразъм+“.

- Какво място се отделя на развитието на науката в Стопанската академия?
- Развитието на науката и научните изследвания е първостепенен приоритет на всяко академично ръководство. Моят мандат няма да прави изключение от това правило. Осъвременихме вътрешните ни правила за академично израстване, с които насърчаваме преподавателите да правят повече, по-качествени и по-разпознаваеми научни изследвания. Формирали сме и фонд, който да покрива разходите, свързани с публикуване на научни разработки във водещи чуждестранни икономически списания с импакт фактор или импакт ранг. Особен приоритет на моята политика е привличането на качествени докторанти и изследователи, включително и от практиката. Електронната библиотека на Стопанската академия DLib осигурява видимост на нашите издания в целия свят чрез електронно пълнотекстово публикуване на авторовите публикации. Чрез синхронизацията между Dlib.uni-svihstov.bg и Google Scholar над 2200 публикации са индексирани в Google, което е предпоставка за по-лесно откриване на научните публикации, издадени от Стопанската академия. Научните издания на СА „Д. А. Ценов“ се индексират в: EBSCO Publishing; CEEOL; RеPEC; ERIHPLUS; Google Scholar и др.

- С какви институции, учебни заведения и организации си сътрудничи Академията? Специалистите от СА търсят ли ги в практиката?
- Стопанската академия е висше училище с 85-годишна история, с над 150 000 възпитаници в професионалните направления „Икономика“ и „Администрация и управление“, които работят в и управляват множество организации от публичния, бизнес и неправителствения сектори в цяла България, както и в чужбина. Една от основните насоки на дейността ни, непроменена още от далечната 1936 г., е отвореността към партньорства, който водещ принцип ние следваме неотлъчно. Партнираме си с над 100 организации от различни сфери на обществения и икономическия живот, с които споделяме общи ценности за българското образование. Сред тях са водещи застрахователни и финансови компании, лидери в индустриалното производство и в сферата на услугите, софтуерни фирми, работодателски и неправителствени организации, национално представените синдикати, министерства, държавни агенции, редица печатни и електронни медии. Мениджърите на някои от тези организации са в нашия Съвет на настоятелите. Говорейки за партньорството в сектор образование, не може да не отбележим четири от най-актуалните ни постижения- сключихме споразумение за сътрудничество с Професионалната държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ - Свищов, която се превърна в асоциирано училище със специален статут. Целта е съвместна учебна дейност по учебни предмети за придобиване на професионална подготовка в средната степен на образование при спазване изискванията на ЗВО и Закона за предучилищното и училищното образование. Създадохме клъстери, съвместно с УНСС - София и Икономическия университет-Варна. Чрез сътрудничеството между трите водещи икономически висши училища у нас ще наложим стандарт както в обучението, така и в научните изследвания в областта на икономиката. Подписахме Меморандум за сътрудничество с УМБАЛ „Канев“ АД - Русе, който дава възможност на учените и лекарите от двете институции да си сътрудничат ползотворно в различни насоки- обучение на специализанти и докторанти, популяризиране на възможности за стажове и свободни работни места, съвместни участия в кариерни форуми, реализиране на съвместни инициативи и проекти. Подписахме Меморандум за сътрудничество с Висшето училище по телекомуникации и пощи - София, чийто основен акцент е разработването на съвместна, хибридна магистърска програма по дигитална икономика.

Проф. д-р Марияна Божинова е била  зам.-ректор “Учебна дейност” и и. д. ректор на свищовския университет, ръководител на катедра “Икономика и управление на туризма”. Член е на Консултативния съвет към министъра на туризма. От февруари 2020 година е ректор на Стопанската академия. Има над 150 научни публикации в областта на търговския и туристическия бизнес.

Източник: Труд