Ситуацията около заседналия кораб Vera SU срещу "Яйлата" дотолкова привлече вниманието на широката общественост, управниците и медиите, че на заден план останаха други - също толкова важни и значими нерешени въпроси. Например - хроничните проблеми около доставките на ключови за крайдунавските икономики стоки и товари - зърно, торове, метали, химикали и др. Един от тези хронични проблеми са праговете по средното и долното течение на Дунав край Свищов и Белене. Те задължително "лъсват" при всяко "падане" на речното ниво, а корабите и шлеповете - още по-задължително - престояват край тях дни наред.

От няколко седмици най-голямо струпване на плавателни съдове по долното течение на р. Дунав е отчетено край Свищов и остров Белене. Причината е т. нар. праг – колосални речни наноси с дължина около 2 км, сред които най-тясното и най-плитко място е пясъчна коса, широка около 300 метра.

Прагът не само „повдига“ дъното на реката и пречи за преминаването на кораби, тласкачи и шлепове с нормално газене, но и стеснява фарватера (обозначения и постоянно контролиран воден път – бел. авт.). Поради това, вместо да се разминават, плавателните съдове спират и преминават през прага един по един. Колегиалност, която забавя изключително много корабоплаването и праща по дяволите всички предварително договорени срокове за доставка. А оттам - и един куп малки и средни бизнеси...

Забавянето зависи от това от колко плавателни съда се състои даден състав, обяснява кап. Иван Жеков, директор на Дирекция „Речен надзор – Русе“ към Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Ако става дума за тласкач със 6 секции (несамоходни плавателни съдове – бел. авт.), преминаването им става по следния начин: тласкачът преминава с една от секциите през прага, оставя я закотвена от другата страна и се връща за нова секция. И така, вместо да мине с шестте секции 20 км за 4 часа,

екипажът преодолява това разстояние за два дни. А, ако се случи някой да заседне и да затвори фарватера, чакането може да се проточи доста по-дълго.

"През последните две седмици около Свищов и  Белене не един път са засядали плавателни съдове. Проблем за корабите няма, тъй като дъното е пясъчно и засядането не е опасно за корпусите, така че не се създава никаква опасност нито за товара и екипажа, нито за екологията. За разлика от праговете по горното течение на Дунав, голяма част от които са скални, могат да разрушат корпуса на кораба и да причинят изключително сериозно бедствие", обяснява кап. Жеков.

Към 24 септември около прага край Белене е имало струпване на 22 самоходни плавателни съда и над 50 секции. На 4 октомври следобед броят им е значително по-голям. Причина е, че освен "ниската вода", един от корабите "без да иска" отнася червената шамандура, показваща „вратата“ за преминаване през прага откъм българския бряг (за разлика от зелената шамандура, която ограничава плаването към румънския). Поради това друг кораб засяда, затваря фарватера и до извличането му обрича на бездействие всички екипажи в района.

„Нормално е след толкова месеци на голяма суша да има прагове и затруднения на корабоплаването. Няма как реката да се съобразява с газенето на корабите, а е редно техните капитани да се съобразяват с прогнозите и да товарят толкова, колкото позволяват условията. Ние не можем да разрушим реката, за да угодим на някого, който не гледа прогнозите и не следи водните стоежи.

Проблеми с ниския стоеж има не само в българския участък от реката, а навсякъде – обяснява още шефът на ИАППД. Прагове и бавене на корабите има и в румънския участък – в районите на Корабия и Бекет. В унгарския участък дори има 15 критични участъка. В германския участък водните стоежи също вече са на границата, а след седмица – и в австрийския също ще паднат на минималните нива. Така че – след като в целия водосборен басейн няма валежи – няма как да се напълни реката. Затова не трябва да се гледа само прага край Белене, а условията по цялата река.

Ако сега корабите имат проблеми с преминаването край Свищов и Белене и след седмица се озоват по-нагоре, там също ще имат проблеми с преминаването в унгарския участък, а след няколко дни – и в австрийския. Само че, за разлика оттук, като отиде капитанът на състава в унгарския участък с повече товар и с по-голямо газене от разрешеното в момента, веднага го глобяват. Като вторият път хем плаща 200 евро, хем му е забранено да плава в Унгария цяла година!

Докато тука все още никой не предприема мерки да санкционира капитаните на транзитно преминаващите кораби, повечето от които изобщо не се съобразяват с прогнозите за корабоплавателните условия по реката.

А най-лошото е, че този проблем е много стар и въпреки това все още не се прави нищо за неговото решаване. Защото тук има две администрации – българска и румънска, поради което винаги едната се оправдава с другата - и накрая не се решава нищо. А в Унгария администрацията е една и налага санкции, които дисциплинират капитаните и ги принуждават да се съобразяват с прогнозите“, коментира за „Банкеръ“ Павлин Цонев, изпълнителен директор на ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ (ИАППД) в Русе.

На този фон, много показателни се оказаха думите на Румен Попов - изпълнителен директор на дунавската ни гордост Параходство „Българско речно плаване“:

„Нямаме наши кораби, които да чакат на прага край Белене. Винаги се стараем да се съобразяваме с прогнозите и така да мениджираме корабите, че да не чакат по праговете“ – посочи Попов и допълни, че плавателните съдове на БРП са в сръбския участък на реката, където заради шлюзовете няма  проблеми с плаването.

Добрата новина е, че транспортното министерство е успяло да осигури извънредни средства, с които през следващата седмица ИАППД ще започне да драгира прага край Белене,

за да удълбочи и разшири фарватера на реката. Това ще отпуши корабоплаването в този участък, но пък най-вероятно ще създаде струпване от кораби около други прагове по река Дунав.

„Въпреки че при такива ниски водни стоежи по принцип не се драгира, защото е опасно за драгажната техника, ние ще се опитаме да помогнем за подобряване на корабоплаването край Белене“, обясни още изпълнителният директор на ИАППД Павлин Цонев.

Според него, чрез драгиране фарватерът ще бъде освободен за около седмица, така че след 17-18 октомври повече струпвания от кораби край Белене не би трябвало да има. Освен това, според прогнозите, през следващата седмица се очакват по-сериозни валежи по горното течение на р. Дунав, които също ще вдигнат малко нивото на реката и ще подобрят положението./ Източник: Банкеръ