Мажоритарният акционер и  председател на съвета на директорите на Свилоза АД Красимир Дачев получи приза „Бизнесмен на България“. Той се връчва за  8-ми път от „Икономически живот“ Конкурсът е създаден през 2001 година от в-к „Икономически живот“. След 11- годишна пауза – с възстановяване на изданието „Икономически живот“ в онлайн версия, се подновява и организирането на конкурса. Орденът „Бизнесмен на България“ беше връчен на Красимир Дачев на официална церемония. Орденът е специално проектиран и  изработван от Монетния двор. 

Сертификати за получени номинации в конкурса получиха и Зоя Паунова, изпълнителен директор на  АстраЗенека България, и Максим Бехар, изпълнителен директор на М3 Комюникейшънс груп. Конкурсът връчи награди и в още три категории – „Млад бизнесмен на България 2019“, „Проспериращ бизнес 2019“  и „Лоялност и устойчивост по време на пандемия“.

Как се става милионер? На този въпрос бизнесменът отговаря точно и ясно в свое интервю: „С работа”. А себе си описва така: „Красимир Дачев е предприемач. Един от хилядите хора, които се раждат всеки ден”. Категоричен е, е за всеки бизнес трябват пари. „Имаше период, през който можеше да внесеш нещо незаконно и да вземеш един милион. И вече си Господ. Когато спечелиш пари по такъв нечестен начин, започваш да плащаш на адвокати, охрана”, казва Дачев. По думите му парите, които са дошли лесно, бързо си отиват. Той допълва, че средствата са хубав инструмент, ако ги използваш за нещо дългосрочно, което ще остане във времето. „Да направя първия си милион беше едно от най-лесните неща. Казвах си, че направя ли тези пари, ще се пенсионирам”, допълва предприемачът.

Красимир Дачев е роден на 22 февруари 1950 г. в Свищов. През 1974 година завършва висшето си юридическо образование в Софийския университет. А през 1985 г. специализира „Американско право и правни институции” в Залцбург, Австрия. Космосът е неговата страст. Той има опит в сферата, като преди 10 ноември 1989 г., повече от 12 г. е бил главен юрист-консулт в „Национален комитет за използване на космическото пространство”. Член е на Международната академия за космическо право - Франция и на Националното географско дружество - САЩ. Бил е ръководител на национална космическа програма, свързана с двата български спътника „България 1300” и с полета на Георги Иванов. Самият Дачев има над 15 години, пряко свързани с Космоса.

Освен страстта му към Космоса, той има управленски опит в големи производствени предприятия. Професионалната му кариера стартира през 1977 г., като в периода от 1990 до 1997 г. Дачев е шеф „Корпоративни финанси” в „Международна банка за търговия и развитие” и консултант на: „Нестле” - Швейцария, „Американ Експрес” - САЩ, „Америкън Игъл Корпорейшън” - САЩ, „СРС” - САЩ. През 1997 г. той създава „Група технология на металите Ангел Балевски холдинг” АД, обединявайки в нея редица производствени предприятия от металообработващата индустрия, като плевенските „Алуком” АД, Вапцаров АД и „Метаком” АД, както и „Осъм” АД (Ловеч), „Центромет” „текст в кавички” АД (Враца). През ноември 2004 г. става зам.-председател на Българската търговско промишлена палата. Като представител на палатата участва в комисии и работни групи към Министерството на финансите и Министерството на икономиката на България.
Дачев оценява бизнес средата в България, като подобряваща се през последните 20 години. „Тя действително решително се е подобрила във всички посоки. Например, всяка година падат част от тези исторически наложени административни и бюрократични процедури, които ни тормозят много.”

В момента Дачев е мажоритарен акционер и председател на Съвета на директорите на „Свилоза” АД, която има над 40 години опит на пазара в страната, като единствен производител и доставчик в регионален мащаб на избелена сулфатна целулоза от широколистна дървесина. Наследницата му - Росана Дачева, е поела вече 14 години „Група технология на металите” - Ангел Балевски холдинг. В момента компаниите, която тя ръководи, изнасят продукция за „Дойче бан”, „АББ” и „Сименс”, като метали от леярната може да се открият и в метрото в Дубай.

Дачев е и колекционер на картини, като тази година той представи изложба с много редки портрети от национално значение на едни от най-изявените български художници: Борис Георгиев, Ненко Балкански, Давид Перец, Иван Димитров, Георги Данчов, Иван Мърквичка.

Той е платил и за пътуване в Космоса. В интервю за „Труд” през 2016 г. предприемачът споделя за своя несъстоял се полет в Космоса. „Сертификатът ми за Космоса, който краси стената в офиса, е от 2006 г. Трябваше да летя през 2009 г. Всичко е платено. През 2012 г. имаше пробен полет на моите хора от Space Adventure, но изгоряха. През миналата година умряха още двама души на Ричард Брансън. И както се приказваше много, изведнъж замразиха всичко. Нееднократно съм ги питал ориентировъчно кога може да се състои пътуването, защото според договора парите не се връщат. Ако аз не мога да летя по някакви причини, съм дал дубльор предварително”. Парите, които той е вложил за полета, са между 100 и 200 хил. долара, а надежда, че той скоро може да се състои, към момента няма.

Източник: Труд