Политическата и енергийна криза, която отново застигна България, кара бизнеса да прави трудни избори. И ако не бъде осигурено нужното спокойствие откъм цени на електроенергия и природен газ, то компании ще започнат да спират работа. Това стана ясно от интервю на Красимир Дачев, заместник-председател на Българската търговско промишлена палата пред Dir.bg и 3Е-news.

"В момента аз в България също си спирам фабриката и пращам служителите да си стоят вкъщи на топло. Само че не е ясно с какво ще си заплащат топлото, щом няма работа. Такива решения са абсолютно необмислени - от ултраляво в ултрадясно се лъкатушим. А у нас сега се използват едни самонадеяни доморасли политици, взимат се решения, които са меко казано, странни", коментира Дачев.

- Г-н Дачев, какво може да направи бизнесът в този момент на високи цени на енергоносителите? Каква готовност имат компаниите за зимния сезон?

- Бизнесът е в невъзможност да направи каквото и да било в момента. На държавата ѝ хареса да получава големи приходи, да има допълнителни печалби от енергийния пазар. Дори и за най-непредубедения човек сега е ясно, че нещо, което струва 180 лева, няма как да го продаваш за 700, но в България е такава ситуацията с тока. Аргументът, че в чужбина било така, не е адекватен, защото там са други условията. Бизнесът сега единствено може да се опитва да си търси доставки на природен газ, откъдето намери и на каквато цена успее.

- Всеки да се спасява поединично?

Да. Това е тъжното. Нашия бизнес, който правим, естествения, човешкия бизнес, сме го създавали с годините постепенно. Търсиш доставчик или купувачи, посещаваш, разглеждаш фабриката му, за да разбереш дали е надежден партньор и дали ще се гарантират нужните количества. Така се запознаваш с човека, със семейството му и го каниш при теб. Така се създават човешки взаимоотношения. Това се прави с години и така си имате доверие. Това е ценният актив и той се изгражда с години. Това е бизнесът, а не някакъв подарен или измислен. Това е и най-човешкият бизнес, този който ние правим от зората на демокрацията.

И сега идва един човек, който не е оправил дори кревата си. Но има самочувствие, че може да оправи държавата. И този човек идва и казва: "Прекратяваме тези взаимоотношения". Как ще прекратиш такива отношения? Аз съм инвестирал години интелектуална и емоционална енергия, финанси. Всичко е планирано да работи по този начин... Но не, "ние вече сме били свободни и не искаме да сме зависими от този твой доставчик". Е къде тук е свободният пазар? Къде е моята свободна воля? Къде е моето свободно решение?

Разбирате абсурда. От една страна говорим за едно демократично управление, но по-тоталитарно от това аз не мога да си представя. Някой да ти каже, че спираш отношенията и "ти от днес си свободен". Но аз не искам да съм свободен, а това, което съм изграждал от десетки години, да ползвам плодовете на този труд.

Ето например,от 2008 г. сме започнали постъпки за изграждане на газопровод до Свищов и Белене. Сега се очаква в края на месеца да бъде готов газопроводът, защото в момента правим 72-часови проби. Обаче няма природен газ. Досега караме доста по-скъп компресиран газ и сега се очакваше да има доставки на синьо гориво.

Винаги се опитваме да намалим разходите, да ги оптимизираме. Борим се с нокти и зъби за това. Но сега няма сигурни доставки.

- Азербайджанският газ може ли да е алтернатива?

- Не само Азербейджан, има десетки доставчици, които могат да са алтернатива, но изисква време. Не става така бързо. Изисква се време и пари. А в момента и двата фактора ги няма - нито имаме време, нито средства. Благодарение на високите цени парите се изсмукаха от джобовете на бизнеса. Никой не ни даде време да започнем и решим тези проблеми. А можеше да се каже: "започваме да работим по този проект" и ние да се включим. Ние всъщност десет години работим за зелената сделка, за да станем въглеродно неутрални. И какво се случи сега? Заради едни глупави политически решения започваме отново да включваме всички въглищни електроцентрали. Кюмюрът вече не е мръсна дума. Всичко изградено за това време го изхвърляме на боклука, а кой ще компенсира времето и многомилионните ни разходи?

- Да, така се получава в момента.

- Ама може ли хора, които никога нищо не са управлявали през живота си, да водят политиката? В Европейския съюз няма един мениджър, който е създал нещо. Никой дори не знае как да произведе и продава гевреци на улицата. Дори не са избрани за постовете, а са назначени. И тези назначени хора ни обясняват на нас, които с нокти и зъби сме създали някакви нормални икономически, човешки взаимоотношения, облечени в конкретни резултати за обществото, но не, идват тези хора и казват: "Не. Това, което си правил досега, вече не може. Освобождаваме те от него, ти си независим". Да, но не трябва ли да се остави бизнеса сам да решава кой колко е независим и кое е полезно за компанията, която управлява?

- А сега? Ще има газопровод до Свищов, но няма природен газ?

- Да, това проваля цялата инвестиция. За какво ни е една празна тръба?

- Тя вероятно ще се запълни с гориво.

- Хубаво, да. Едно е да се надяваме, да правим планове, а друго е да ги реализираме. Сега започвам да пътувам в чужбина и да търся близки и познати, за да договорим доставки на газ, суровини от доставчици, които не са засегнати от санкциите. Започваме и самите предприятия да се обединяваме в групи по интереси и да компенсираме разваленото от държавата. Все едно се намираме в зората на демокрацията отново.

- А държавата липсва?

- Не, държавата разруши това, което бе направено. Щеше да е по-добре, ако липсваше държавата. Но тя активно пречи с тези решения. А още по-тъжното е, че това е и европейска политика. Нашите хора, в стремежа си да се покажат пред Европа, както обикновено, политиците ни са чуждопоклонници. И отговор "не" за нашите хора не съществува. Малко като по примера от едно време - каквото каже Съветският съюз и се прави, не се обсъжда. Същото е сега с ЕС. Хубаво, така са наредили от Европа, но няма ли български интереси по темата? Това е ужасно.

Дори нещо повече: Европа казва как тази година ще прекрати доставките на суровина, например въглища. Казват, че "ще го направят", но в момента внасят като луди. Само за Германия, по груби сметки, вече са доставени въглища от Русия за около 10 млрд. евро. И като в Германия си напълнят всички складове през юли, ще спрат доставките. Просто защото няма да има къде да се складират тези въглища. И тогава ще кажат: "Ето спряхме доставките". А ние бързаме като пиле пред майка си и го правим на секундата. Не се прави така.

- Имате ли планове как ще работите през есента и зимата сега?

- Тежки са нашите прогнози, стоим и се чудим как да вържем краищата. И засега не се вижда възможност. Всичко е много разместено и размътено в момента. Ще мине време, ще се оправят нещата, но ще се загубят много пари.

- Тоест може да се очаква бизнеси да спрат работа и хората да останат без препитание?

- Задължително го очакваме това. Европа дори има решение по въпроса. То бе анонсирано в Австрия и Германия. И то е, че при намалени доставки на природен газ, ще се ограничи газоподаването към индустрията за сметка на домакинствата. Това е решението и аварийните планове. Аз в България също си спирам фабриката и пращам служителите си да си стоят вкъщи на топло. Само че не е ясно с какво ще си заплащат топлото, щом няма работа.

Такива решения са абсолютно необмислени - от ултраляво в ултрадясно се лъкатушим. А у нас сега се използват едни самонадеяни доморасли политици, взимат се решения, които са, меко казано, странни.

Сега например виждам какво прави Комисията по околна среда в парламента. Събира се да решава въпроси, свързани с родните гори, но не е поканила нито Министерството на земеделието, нито Изпълнителната агенция по горите, нито засегнатите асоциации, работещи в горския сектор. Това отношение на родните управници, които не се интересуват от мнението на специалистите от Академия на науките, Лесотехническия университет, лесовъдската наука и практика и доведе до там, че в българската гора се наблюдава една много сериозна тенденция, започва да намалява прирастът в нашите гори. Прираст, което ежегодно се увеличава вече 150 години.

От няколко години, поради неизвършване на лесокултурни мероприятия и заради псевдоекологични причини, се въведоха редица забрани, довели до намаляване на прираста. А това е проблем, водещ до много тежки и далекоотиващи последствия. В България отново не се разбира този проблем.

Оказва се, че страната ни е на едно от последните места по добив на дървесина, като процент от прираста до под 50%. В Европа между 75 и 90% от прираста се добива. Всеки знае, че за да расте едно дърво здраво, то трябва да се прочиства, реже, за да бъде системата здрава. Няма значение дали е овошка или друго дърво. Но спреш ли да се грижиш за това дърво, то започва да вехне, да линее.

Това са правила, правени и изпитани повече от 150 години. Структурата на горите у нас е правена още по времето на цар Фердинанд. И сега продължават да се взимат решения, слагат се безволеви политици, а зелените си играят на войници. И ефектът от това вече се вижда - годишния прираст на българските гори, независимо от увеличаващата се площ, започва да намалява. А това е страшно, защото щом започне този процес, първо идват буболечките, а след това идват и пожарите. Това е началото на края на горите. Това обясняваме и говорим на политиците. Но там се слагат хора без опит, които само викат силно.

Гората си има дългогодишни процеси, там програмите са 50-100 годишни. И тенденциите са такива, че човек трябва буквално да ги хваща във въздуха, за да предотвратяваме други щети.