Свищовлията Владислав Николаев излезе с инициатива в социалните мрежи за възстановяване на училището в село Вардим. Напомняме, че то не функционира от около 10 години и сградата му е започнала да се руши. Владислав е създател на "Родителски кооператив Тих бял Дунав - гр. Свищов". Това е кооператив от около десетина семейства, с деца между 3 и 5 години, които са възприели вижданията, че 

Децата, трябва да се учат от малки на това, което ще правят цял живот!

Децата обичат да работят, дайте им работа!

Децата са цветята на земята, не ги откъсвайте от нея!

Децата трябва да се учат от ПРИРОДАТА, за да  я ОБИКНАТ и когато пораснат, да вършат неща, които само да я РАЗХУБАВЯВАТ!

Снимки от активностите им в с. Вардим можете да видите в галерията по-долу.

Ето какво Владислав Николаев предложи в социалните мрежи на всички свързани със селото : 

"Закриеш ли едно училище, закриваш селото!"

Възстановиш ли едно училище, даваш животоспасяваща глътка въздух, не само на селото, а на цялата държава!

Нашето училище в с. Вардим не само трябва да се възстанови, то трябва и може да възкръсне за нов живот, ако не като училище, то като нещо образователно за начало!

Ще кажете няма деца! Ами то е като мухите на меда! Има мед има мухи, няма мед няма мухи!

Няма деца! Как тъй няма деца? 5 деца да има, трябва да направим най-доброто за тях! Утре 1 от тях, може да преобърне света с главата на горе.

Прекрасна база - сграда и двор, 1 000дка земя, най-южната точка на р. Дунав, уникален релеф и природа.

Тия хора, които са дарили тая земя на това училище, за да се изучат и техните, и другите деца, ако ни гледат, как го изоставихме и сме готови с лека ръка, да забравим за него ..... какво мислите си мислят за нас? ...според мен, че един чеп за грозде не ставаме....

Вижте кога и кой създава училището:

Начало на учебното дело в село Вардим се поставя през 1879г. Обучението тогава е било водено в ниски и схлупени, нехигиенични стаи в частни сгради. Благодарение на дарения от заможни жители на селото и помощта на всички селяни, през 1936г. е построена училищна сграда. И до днес тя е част от новото училище. Учителите, които са учителствали по онова време, решили училището да носи името на Стефан Караджа. Празникът на училището е на 11 май.

Нашето бездействие и равнодушно отношение, относно закриването на училището е като да плюеш на труда на тия, дето са го създали!

Не е добре, детето да ходи на училище в града и 20 минути да се вози, 10 минути да чака на спирката. Децата трябва да се разходят до самото училище, да се образоват покрай нас и с добри учители и в добра среда., Да им е удобно да се приберат набързо, да хапнат и т.н. Едно време хората в дадено населено място са наддавали за най-добрите учители, а ние сега се оплакваме, че образованието в селското училище било лошо.

Наред с училището цялото село и землището на селото трябва да стане един учебен център, в който местните и други деца, да се учат и веднага да прилагат наученото, а не след 16 години, когато забравят, за какво са тръгнали на училище!

За това ви предлагам, да направим едно селско събрание и да си кажем мнението по-въпроса! През това време ще помоля, ако намери някой, да прегледа покрива, да смени някоя керемида и да смени счупените прозорци, че идва зима.