Заложено е изграждането на нови газопроводни отклонения, които да снабдят със синьо гориво нови потребители в общините Свищов, Панагюрище, Пирдоп, Банско и Разлог.

До края на 2022 г. трябва да бъдат изградени очистни съоръжения за газопроводните отклонения към Бургас, Димитровград, Девня и Перник. 

До края на 2021 година трябва да приключи и разширението на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ от българо-турската до българо-сръбската граница, а също и ремонтът на голяма част от северния полупръстен на магистралния транзитен газопровод чрез подмяна на големи тръбни участъци от него. Именно тук са и заложени най-големите инвестиции: 1.319  млрд. лв. за тази и 890 млн. лв. – за следващата година. За 2022 г. инвестициите, заложени за националната газопреносна система са 13.3 млн. лв., а за транзитната – едва 821 хил. лв. През всички останали години от 2023 до 2029  вкл. За транзитните газопроводи са заложени средно по малко над 4 млн. лв. инвестиции на година, а за националната газопреносна мрежа – между 5.3 и 10.8 млн. лева годишно.

2.905 млрд. лв. ще инвестира „Булгартрансгаз“ в газопреносната система на България в следващите десет години. Това става ясно от новия „Десетгодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“, внесен за одобрение в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Общественото обсъждане на документа „от разстояние“ е насрочено за 10.00 ч на 7 юли, става ясно от съобщение на сайта на държавния регулатор.

Прави впечатление, че 86.7% от тази огромна сума – а именно 2.563 млрд. лв., ще бъдат инвестирани само през първите три години от действието му – през тази и до края на 2022 г. Става въпрос за инвестиции, за които вече е взето решение и голяма част от които са в процес на изпълнение.

Останалите 13.3% - 341.892 млн. лева, трябва да бъдат вложени в газопреносната мрежа на страната през всичките останалите 7 години от действието на плана – от 2023 до 2029 г. включително.

Нещо повече – 97.8% от инвестициите, предвидени за първите три години от плана – 2.504 млрд. лв., ще бъдат вложени само до края на тази и през следващата година. За 2022 г. са заложени едва 58.977 млн. лева. Причината за хвърлянето на такива огромни инвестиции за наистина кратко време е спешната необходимост от гарантиране сигурността на доставките на природен газ чрез диверсификация на източниците и маршрутите им.

За целта в плана е заложено довършването да края на годината на Междусистемната газова връзка Гърция – България и присъединяването й към националната газопреносна мрежа. До края на 2022 г. трябва да бъде готов и интерконекторът със Сърбия. Вече е взето и решение за придобиване на 20% дял от капитала на бъдещия регазификационен терминал в Александруполис, през който България ще може да получава природен газ от цял свят.

В документа е заложена и модернизацията на 4 компресорни станции (КС) по транзитната и на 2 КС по националната газопреносни системи, както и на 2 автоматични газорегулиращи станции (АГРС) и 2 -  газорегулиращи станции (ГРС) по националния газопреносен пръстен на страната. Сериозна реконструкция, рехабилитация и модернизация е заложена и за Подземното газохранилище (ПГХ) „Чирен“, включително и на телеметричната система на сондажите и други основни технологични инсталации там. Предвиден е и основен ремонт с подмяна на участък от преносния газопровод Вълчи дол - Преселка; подмяна на преносен газопровод Беглеж – Дерманци – Батулци - Калугерово; реконструкция на газопроводното отклонение „Враца 1” с подмяна на участъци и изграждане на приемна камера при ПГХ „Чирен”; увеличаване на капацитета на газопроводното отклонение към Търговище и пр.

Източник: economic bg