Възстановка на срещата между цар Иван Шишман и коменданта на свищовската крепост – Алдимир "Желязната ръка", случила се през 1393 година се провжда днес на площада пред крепостта „Царевец“ във Велико Търново. Повод за събитието е 625-годишнината от смъртта на цар Иван Шишман.

Един от инициаторите на проявата е археологът проф. Николай Овчаров, който за втора поредна година води разкопките на крепостта „Калето“ край Свищов.

Годишнината

Преди 625 години цар Иван Шишман е обезглавен от султан Баязид пред портите на последната си столица – дунавския град Никопол, припомня Овчаров. След като през 1393 г. е превзета бляскавата престолнина на Второто българско царство Търновград, още две години храбрият български владетел се съпротивява на османските нашественици, макар да притежава само Никопол и още три крайдунавски града, както и незначителна територия около тях. Един от тях е Свищов, чиято вътрешна крепост е запазена много добре след драматичните събития, случили се през вековете край нея.

Войводите на Шишман

Откриването наскоро на неизвестни важни писма на цар Иван Шишман от последните месеци на живота му дават имената на двама от тримата коменданти на оцелелите му крепости през последните две години от съществуването на Търновското царство. Без съмнение, единият от тях е бил командирът на гарнизона в Свищов, който е бил втория по големина град след Никопол, посочва Овчаров. По думите му, с голяма степен на  сигурност може да се твърди, че името му е било Алдимир. Последният е бил от кумански произход, каквито са били много български боляри през 14-и век. Името му се превежда като "Желязната ръка" и той напълно отговарял на него със своите енергични действия.

Героизмът на Алдимир

Притиснат от турците, но не загубил своя боен дух, цар Иван Шишман направил още един, последен опит за съпротива, разказва Овчаров. През зимата на 1395 г. той пише до своя военачалник в Свищов заповед: "Господинът Търновски ти заповядва на тебе, Алдимире. За това (да пристигнат) при мен тук войниците. По-бързо да дойдат тук с командирите си в Никопол по заповед на Господството ми!". А тези войски са му необходими, за да продължи битката срещу нашествениците, като подпомогне своя верен съюзник, влашкия воевода Мирчо. В крайна сметка, сражението с мюсюлманите е проиграно, а Иван Шишман губи главата си. Вероятно същата участ е сполетяла Алдимир, както и другият споменат в последните писма командир – Баул. Пада Никопол, а с него и другите три свободни български града, сред които и Свищов. Чак до 19-и век той е превърнат в турска крепост.