Димитър А. Ценов е вторият по големина дарител в българското образование. Благодарение на него Свищовската академия е създадена и стартира учебния процес по подобие на университета в Харвард.

Едно от най-големите дарения в българското образование, направено през 1912 г., е на българския предприемач Димитър А. Ценов.

Това е дарението от 5 млн. златни лева за създаване на висше икономическо училище по германски образец в родния му град – бъдещата Стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“.

Неговото дарение е второто по големина за развитие на българското висше образование и достига по мащаб до това на братята Евлоги и Христо Георгиеви, дарили 6 млн. златни лева за Софийския университет.

В завещанието е дадено и задължително указание за съграждане на училище по подобие на Берлинското.

Димитър Апостолов Ценов е български предприемач, роден в Свищов.

Търгува със САЩ и половин Европа, строи водопроводи, пътища, железопътни линии, завода за цимент в Златна Панега. Оставя всичките си пари и имоти за създаването на висше търговско училище в Свищов.

На 21 май 1932 г. в София след продължително боледуване приключва земният път на благодетеля Ценов. Погребан е в родния му град в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ с големи почести в израз на благодарността и признателността на свищовското гражданство за стореното от него.

За личността на дарителя разказва  в “Нашият ден“ проф. д-р Андрей Захариев, декан на факултет „Финанси“ към Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, главен редактор на списание „Народностопански архив“ и председател на Академина фондация „Проф. д-р Минко Русенов“.

Изпълняваме ли завещанието?

“Това е ключов въпрос, защото позицията на времето малцина могат да оценят мащаба на този филантроп, на този истински народен будител.

Това е предприемачът, свързан със строителството на водопровода на София, първите трамвайни линии, артилерийските казарми, сградата на Девическия пансион.

Свързан още и с участие на строителството на ж.п. линиите София-Перник, Мездра-Видин, владеещ седем езика. Един наистина европейски аристократ. С огромни делови връзки с Австро-Унгария, Германия и Франция.

Той е вносител на строителни материали. Негова е концесията за добив на цимент при “Златна Панега“, един от заводите, който и днес функционира.

Негова е идеята да се построи петролния склад и рафинерия край Бургас.

На 1 септември 1912 г. Ценов решава да се оттегли от активен стопански живот и да дари цялото си богатство, тогава с мащаб 5 млн. златни лева, за това на брега на Дунав, в родното му място - гр. Свищов, да има търговско висше училище, което да бъде по модела на висшите училище в Германия и Австрия.

Малко известен факт е, че неговият първи учебен план, с който стартира учебния процес през 1936 г., е по подобие на учебните планове на университета в Харвард.​

Темата коментира в “Нашият ден“ и проф. д-р Стоян Проданов, ръководител на катедра „Финанси и кредит“ към факултет „Финанси“ на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“.

“В музея в Ректората на Стопанска академия можем да видим артефакти от създаването и от развитието на Висшето търговско училище днес Стопанска академия “Димитър Апостолов Ценов“.

Можем да видим бюрото, на което е творил и работил Ценов, и стотици документи, книги, трудове, които съпътстват интелектуалния разцвет на това място.

Ако направим набързо разходка из центъра на Свищов, ще усетим, че всяко паве, всяка плочка, може да ни разкаже истории за следосвобожденска България.

Паметникът на големия Димитър Ценов е пред Ректората. 50 метра по на юг е Паметникът на дарителите.

Толкова много са дарителите в града, че по-важните образователни и културни институции в него са създадени на база на дарителство.

Будителството е феномен, който историците изследват, който ние днес почитаме. И е нещо, което ни е запазило като народно съзнание, като нация, която след дълги години на бездържавност е успяла да съгради собствена държава. Затова днес сме длъжни да познаваме делото на будителите.

Източник: БНР ; Снимки: Уикипедия