34 години от Свищовското земетресение

Добавено: Петък, 04 Март 2011г
Лого на СА Д. А. Ценов Кандидатстудентски прием 2020
Телефон за информация: 0888154148

34 години от Свищовското земетресение


zemetresenie svishtov София /КРОСС/ Вранчанското земетресение (наричано също Свищовско земетресение) става в 21:20 местно време на 4 март 1977 г. Земетресението е с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, Окръг Вранча, Румъния. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 км. Жертвите са над 1 600, повечето от тях в Букурещ.

Сеизмичната вълна достига Свищов след около 20 секунди. Градът потъва в тъмнина. Паника обзема жителите и сред падаща мазилка и срутващи се комини хората, награбили в ръка кой до каквото се е добрал в мига на бягството, се събират на групи далеч от сградите. Недосъбудените деца хленчат, жените истерично бърборят, мъжете мълчат и гледат загасналия и замрял град. Това са късметлиите.

Точният брой на мъртвите все още е неизвестен заради липсата на официална информация. Между 120 и 250 души, според различни източници, остават смазани под развалините на рухналите жилищни блокове. Коридорите на болницата са превърнати в голяма морга и в тях са наредени телата на загиналите. В зловещата редица има малки детски трупчета, младежи, застинали в мига на бягството. Има семейства, скупчили се в отчаян опит да защитят децата си, загинали под телата на своите родители.

Земетресението нанася щети и в България, като в Свищов са разрушени промишлени, жилищни сгради и има жертви. Засегната е и църквата „Света Троица“, която е напълно възстановена едва през 2004 година.

Днес паметни плочи в памет на загиналите над 100 човека са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Разрушена е и административна сграда до гарата. Дълго след трагедията цари пълно информационно затъмнение, наложено от тогавашния режим.

Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6: -31 март 1901 г. - Шабла и Калиакра - две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер. -4 април 1904 г. - долината на р. Струма - две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер. Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
-8 октомври 1905 - Струма - магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. - Велико Търново и Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. - Ямбол - магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. - Горна Оряховица - магнитуд 7,0 по Рихтер, 18 октомври 1917 г. - София - магнитуд 5,3 по Рихтер.
-14 април 1928 г. - Чирпан - магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите - за известно време изчезва Меричлерският минерален извор. -18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско - магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер ...
Двете земетресения засягат една седма от територията на България с над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
-1942 г. - Разград - магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
-30 юни 1956 - Шабла - магнитуд 5,5 по Рихтер.
-4 март 1977 - епицентър Вранча (Румъния) - В 21.30 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов.
Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души.
-3 ноември 1977 - Велинград - магнитуд 5,3 по Рихтер.
-28 февруари и 7 декември 1986 - Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.
При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.




Източник: cross-bg.net




{jcomments on}

Коментари

Още актуални новини