Актуални новини

Огромна резиденция, в която са отсядали и императори, разкрива доц. Павлина Владкова

Огромна резиденция, в която са отсядали и императори, разкрива доц. Павлина Владкова
Останките на огромна резиденция в късноантичния град Нове край Свищов е разкрил екипът на археолога доц. д-р Павлина Владкова при интензивни разкопки през последните три месеца. Представителната сграда се намира западно от римския военен лагер, а в нея са били настанявани императорът, членовете на неговото семейство, сенатори, видни търговци и други гости, заемащи висши административни длъжности. Твърде вероятно е през годините в резиденцията да са отсядали императорите Хадриан, за който има писмени сведения, че през 132 г. е посещавал Тракия, Септимий Север, Каракала.
“Архитектурният комплекс е с изключително сложен план, много строителни периоди, преустройства и наслагвания, затова културният пласт достига до 4 м дълбочина. Сградата датира от II век, като през различните периоди е функционирала като резиденция, некропол и базилика. Най-хубавите и представителни сгради са построени през II-III век. През IV век отново съществува голяма постройка с керпичени стени, но с друго предназначение. От V век, когато Нове е столица на готите, е запазена огромна калова сграда, а в последната четвърт на V век около нея е разположен голям готски некропол със 117 погребения. Век по-късно на мястото вече се издига голяма раннохристиянска базилика”, обясни доц. Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Тя е работила в екип с археолога от свищовския музей Марин Маринов.
Най-интересни според археолога са откритите три помещения, които са с подово отопление и са свързани с отоплителната инсталация. Подът на едното от тях е направен от специални кръгли тухли, което се среща изключително рядко, но свидетелства за класически прийом в римската архитектура. Разкритите стаи били измазани прецизно с цветни мазилки, украсени с растителни и геометрични орнаменти. “Събрахме доста фрагменти, така че се надяваме поне няколко от тези пъстри пана да бъдат възстановени”, сподели доц. Владкова. Третото помещение е с размери 18,50 на 8 м и вероятно е свързано с голяма баня. То също е с подово отопление, мраморен под и облицовка. Разкрит е каналът, който води до пещта от която се отоплява сградата. Това показва, че археолозите са стигнали до края на комплекса, тъй като пещите обикновено не са в сградата, а извън нея. При проучванията в друго помещение е открит и канал към пещта, чрез който е ставало отоплението. По думите на специалиста рядко се случва да попаднат на съоръжение в толкова добър вид.
Повече от 1000 движими находки са открили археолозите на Нове това лято. Сред тях има много монети, керамика, фрагменти от стъклени съдове, части от мраморни стени, облицовки и мазилки. Един от интересните експонати е тухла с печат от работилница “Марк Аврелий”. “В Нове откриваме много тухли с печати, но те са обикновено с щемпела на Първи италийски легион. С този печат досега не известна находка както римските провинции, така и по българските земи въобще”, категорична е доц. Владкова. Тя допълни, че рядко се намира и глазирана керамика, какъвто съд е открит този сезон.
Истински произведения на изкуството са намерените три бронзови статуетки с човешки фигури, които са с височина 8-10 см. Едната представлява фигура на артист с негърска маска и вероятно е служила за накрайник на дръжка или предмет за дома. Другите две фигурки са на сенатор или висши административни лица и според премятането на дрехата става ясно, че датират от средата на II век. Те вероятно са били закрепени за стената в някоя ниша, служила за домашно светилище. И трите пластики се отличават с прецизна и фина изработка и вероятно са местно производство. “В Нове е открита най-богатата колекция с бронзови пластики по българските земи, която се съхранява в Историческия музей в Свищов. Някои от предметите са били произведени в местните ателиета, разположени във военния лагер, а други са дело на майстори от западноиталийските ателиета”, обясни археологът.
Проучванията в Нове, който е най-добре запазения до наши дни военен лагер от древността, т.г. са започнали в началото на юли и са продължили до 15 октомври. На обекта от 1960 г. работи българо-полска експедеция, а разкопките това лято са били съсредоточени на четири сектора. Варшавската група, под ръководството на проф. Петър Дичев, е изследвала голям комплекс до Щаба на легиона. Предполага се, че там са разположени казармите и други сгради, свързани с най-важната първа кохорта от Първи италийски легион. Друга част от полската експедиция под ръководството на проф. Тадеуш Сърновски е работила по укрепителната система на римския лагер. Ръководителят на експедицията доц. Евгения Генчева е работила в района на западната порта, където са разкрити са части от кулите, самата порта, крепостната стена. Там се очаква да излезе улица, която обикаля крепостната стена от вътрешната страна. В по-късно време тя е застроена с работилници, жилищни помещения и др. стопански постройки.
35 000 лв. е отпуснало Министерството на културата за проучванията на българските екипи в Нове. 10 на сто от средствата са вложени за зазимяване на обектите, съхранение и реставрация. Община Свищов е изготвила мащабен проект на стойност 2 млн. лв. за реставрация и експониране на новооткритите архитектурни паметници. Той е внесен в МК за финансиране по норвежката програма.
 
Източник: dnesbg

Добавено: Петък, 24 Октомври 2014г Виж още

Най-четени новини