Една история, която ни развълнува и замисли

Добавено: Четвъртък, 13 Декември 2018г

 В Свищов има много интересни истории, които можем да чуем. Такива, които да ни развълнуват, разсмеят или замислят. Решихме да споделим именно една такава, истинска история.


            Знаете, че има професии, които не са просто работа. Някои говорят така за лекари, други за свещеници, за учители или за творци. Нашата героиня днес – Станислава, обаче има малко по-различна професия, която самата тя нарича свое призвание. По принцип за тази професия не се говори. За нея няма почивен ден, нито специални клиенти, а удовлетворението от добре свършената работа е притъпено от мъката, с която се сблъскват този тип професионалисти ежедневно. Иначе казано, Станислава работи в сферата на траурните обреди близо 20 години. Тя е тази, която върши „мръсната” работа, от която почти всички бягат – тя се грижи за онези, които са ни напуснали току-що и които искаме да изпратим подобаващо. Със сигурност мнозина от вас вече са потръпнали докато четат това, но искаме или не, рано или късно всеки се нуждае от помощта на Станислава. Едва в такъв момент се замисляме колко добре е всъщност, че има такива хора сред нас. За дългите години професионален опит нашата героиня е видяла толкова много тъга, но и толкова благодарни погледи и безброй мили думи. В нейно лице хората получават подкрепа, съвет, дори прегръдка и уверението, че „тя ще се погрижи за всичко“.


            Откриваме Станислава в офиса на „Първо обредно студио при Стефан Андреев“, където е съдружник. Именно нейната работа е вдъхновила емблемата на студиото – две ръце, от които едната се е протегнала за помощ, а другата и откликва. Нещото, което Станислава е правила дълги години и продължава да прави и сега. „Определено да съм част от един от най-тъжните дни за клиентите ни не е просто работа и е много тежко. – казва тя. - Опитът ми ме е научил, че хората имат нужда да останат сами в тъгата си. Затова заедно с колегите се стараем ние да се погрижим за всичко.“


            В разговора разбираме, че Станислава има и друга важна функция, защото много често хората не знаят какво трябва да направят в такъв момент: „Старая се да предам традициите и да насоча близките на починалия как да го изпратят. Шокът и липсата на знания по темата натоварва още повече опечалените – затова съм като пазител на обичаите, които са част от нашата култура, но поради естеството на събитията за тях не се говори и не се знае много. Разбира се, ние винаги уважаваме и специфичните желания на близките“, допълни още тя. Грижите на Станислава и колегите и не спират в деня на погребението. Тя се грижи за гробните места и често може да бъде засечена в гробищния парк: „Най-хубавото на работата ми е, че мога да подам ръка в момент, когато всички наоколо са рухнали. Била съм и от другата страна и знам колко е важно да намериш рамото и опората, които да ти помагат да преминеш този нелесен път.“


            Въпреки, че си говорихме за тъжните моменти на хората, Станислава ни посрещна и изпрати с усмивка и пожелание да бъдем здрави. Останахме докоснати от разговора. Пожелаваме си да чуваме по-често истории за свищовлии, оставили добро послание, за които да разкажем.

Коментари

Още статии