Поетеса търси близки на загинали при Свищовското земетресение през 1977

Добавено: Петък, 27 Януари 2017г

Известната българска поетеса Валентина Радинска е запазила дневник на една майка, загинала по време на Свищовското земетресението през 1977. Сега се опитва да намери близките и се надява да има на кого да предаде този спомен. Моля, помогнете да ги намерим! Ето разтърсващата история, която тя споделя в профила си във Фейсбук:


 


Ще ви разкажа една история за земетресение. За онова, свищовското, от преди почти 40 години… И това е една лична история, която не съм разказвала, но сега, с помощта на толкова много приятели тук, във фейсбук, може тя най-после да получи своя завършек.

 


Тогава, на 4 март 1977-та, земетресението във Вранча, Румъния, със сила 7,6 по Рихтер, доведе до срутването на два високи жилищни блока в Свищов, при което загинаха повече от 120 души…

Три дни по-късно, на 7-ми март, като млада журналистка тръгнах с някакъв пътнически влак за мястото на ужасната трагедия. 

Помня тишината в този град, гъста и плътна. Помня развалините, с всичките им ужасяващи подробности, и един детайл, който така и не можах да забравя през тези години – една щайга с компоти от праскови, летяла кой знае от кой етаж – и нито един буркан не беше счупен, всичките сияеха цели и непокътнати сред хаоса на разрушенията…

Разказвам ви тази история заради една тетрадка – тетрадка, която се показваше изпод парчета бетон, а до нея имаше едно малко магаренце-играчка, със счупено краче.. А по магаренцето – нечия кръв…

Взех тази тетрадка със себе си. Върху нея с дебели, специално украсени букви, пишеше – “Дневник”. Оказа се дневникът на една майка, започнат на 21 март 1968 година, когато дъщеря й – Робертина, е на 4 години.. На първата страница с карфица е забодено изрязаното от някъде стихотворение на Станка Пенчева – “На дъщеря ми”…

Твърде лични са записките, и няма да влизам в подробности. На 22-ри септември 1968 г. в семейството се ражда и второто дете – братчето Явор. Бащата се казва Карло.

Когато излязоха списъците със загиналите, се оказа, че цялото семейство е намерило смъртта си под развалините.

Четиридесет години пазя тетрадката. 

И може би сега, с ваша помощ, ще се намерят някакви близки родственици на загиналото семейство. Може би някой от тях ще пожелае да получи тази тетрадка, да я прочете, и да я запази.

Коментари

Още статии