Свищов - огнище на народни будители

Добавено: Вторник, 01 Ноември 2016г

 


 


Един прекрасен пост на Ани Николова, който си позволихме да споделим!!!




Филип Сакелариевич - Първият дарител на средства за народно образование 1812 г. Първото българско светско училище е открито през 1815 г. в гр. Свищов от Емануил Васкидович. Преподава на църковнославянски език.


През 30-те години на XIX век в Свищов идва Христаки Павлович. Под негово ръководство училището се развива и се оформя напълно като светско. Преподава се изцяло на български език.

"Светиниколското училище" на Христаки Павлович - 1846 г.

Димитър Хадживасилев дарява 200 хил. златни лева за създаване на "реално училище или класическа гимназия, в която да се преподава и политическа икономия".

ДТГ "Димитър Хадживасилев" започва да съществува от 1884/85 г.

 

 





1.Филип Сакелариевич е първият дарител на средства за народно образование. През 1812 г. завещава 16 000 фиоринта за училищата в родния си град Свищов. Две години по-късно прави и второ дарение. Неговият фонд е просъществувал 106 години (до 1918 г.) и е подпомагал всички училища в града.




2.Димитър Хадживасилев дарява 200 000 златни лева за построяване здание на Търговската гимназия в Свищов. ДТГ "Димитър Хадживасилев" започва да съществува от 1884/85 г.




3.Димитър Апостолов Ценов – 1912 г. прави завещание, като дарява цялото си състояние и имоти, възлизащи на над 56,5 мил. златни лева, за построяване и поддържане на Висша търговска академия от европейски тип. На висшето училище подарява и собствената си библиотека (400 тома), която респектира с разнообразната си тематика и богатството на издания на различни езици, главно френски, немски, български, но също и на английски, сръбски и румънски.

1936 г. е открито Висше търговско училище, сега Стопанска академия "Димитър Апостолов Ценов".




4.Кирил Д. Аврамов - 22 март 1904 г. завещава 200 000 златни лева, за "да се съгради здание, което да служи за театър и читалище в града".

Идеята за читалище се утвърждава с протокол от 30 януари 1856 г. в дома на Димитър Начович - спонтанно, след училищно тържество. Присъстват учителят Ем. Васкидович и др. видни свищовски първенци. Най-напред то се помещава в две стаи в дома на баба Луксандра, използвани от Преображенското училище. Пръв негов председател е Александър Шишманов. От тогава 30 януари е и негова рождена дата.








Георги Атанасович е роден на 22 март (10 март стар стил) 1821 година в Свищов. Учи при Емануил Васкидович в родния си град, през 1843 година завършва гимназия в Атина, а през 1848 година - медицина в Париж. От 1849 година живее в Букурещ, където работи като токсиколог. От 1856 година преподава патология в Медицинското училище, а от 1861 година е професор по съдебна медицина и токсикология в Букурещкия университет. По време на Руско-турската война от 1877-1878 година е лекар в главната квартира на руската Дунавска армия. След Освобождението се връща в България. От август до декември 1879 година е министър на просвещението.

Умира на 9 март (26 февруари стар стил) 1892 година в Свищов.




Проф. Иван Шишманов е роден на 22 юни 1862 г. в гр. Свищов. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876–1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885–86). Защитава докторат по философия в Лайпциг (1888). Eдин от основателите на Висшето училище в София (днес Софийски университет) 1888 г. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889–1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893 – 1900). От 1903 година е министър на народното просвещение. Български пълномощен министър в Украинската народна република (1918-1919). Основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Член е на Македонския научен институт.

Умира в Осло на 23 юни 1928 година.

 





Драган Цанков е роден на 9 ноември 1828 г.–(28 октомври стар стил) в град Свищов. Начално образование получава в родния си град, където учи при Христаки Павлович и Емануил Васкидович, а по-късно завършва Габровско училище. След 1845 г. продължава образованието си в Одеската семинария и в гимназия в Киев. От 1848 до 1850 г. е учител в Галац. По-късно учи във Виена В Свищов става служител в османската администрация. По-късно е учител и съдия в Русе (1865-1867 г.) и помощник-управител на Нишкия (1868-1869 г.) и Видинския (1869-1872 г.) санджак. През следващите години е учител в Цариград. Политик, почетен член на Българското книжовно дружество. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази длъжност от 7 април до 10 декември 1880 г., и осми министър-председател на България от 19 септември 1883 г. до 11 юли 1884 г.Той е народен представител в Учредителното, I Велико Народно събрание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880-1881 г.), IV (1884-1886 г.), X (1899-1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902-1903 г.) Обикновено Народно събрание. Председател на XII Обикновено Народно събрание в периода 22 април 1902 г. — 21 август 1903 г.

Умира на 11 март 1911 г. в София.




Георги Тишев е роден на 2 януари 1848 г. (21 декември 1847 г. стар стил) в Свищов. От 1863 до 1872 г. учи семинария и в Духовната академия в Киев. През 1872 г. става секретар на новосъздадената Българска екзархия и остава на този пост до 1877 г.Подпредседател на I Обикновено Народно събрание (1879) и министър на вътрешните работи (1880). Член на Държавния съвет (1881-1883). През 1883 е назначен за управител на Варненското окръжие и остава на този пост до 1892. След това е за кратко окръжен управител в Русе (1892), Пловдив (1893) и София (1894). През 1881 става дописен, а през 1902 г. - действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките (БАН).

Умира на 9 април 1926 г. в София.




Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов. Учи в родния си град, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет. След Освобождението става министър на финансите (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на Държавен съвет (1881-1883), финансов министър (1883-1884). Външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград.

Умира в София на 4 януари 1920 година.




Никола Сукнаров е роден на 4 януари 1849 година (23 декември 1848 година стар стил) в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва гимназия в Сремски Карловци, а от 1871 до 1875 година учи право в Белград. През 1875-1877 година е учител в Разград. Съдия в Свищов, Русе и Варна, а през 1879 година е председател на Окръжния съд в София. През следващите няколко години работи като адвокат в София. В края на 1880 година за кратко е председател на II Обикновено Народно събрание, през 1883 година е кмет на София, а от 1884 до 1885 година е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. През 1885 година става министър на вътрешните работи. През 1888 година става член на Върховния касационен съд и остава на този пост до смъртта си.

Умира на 22 октомври (10 октомври стар стил) 1894 година.

 





 Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов. Учи в родния си град, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет. След Освобождението става министър на финансите (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на Държавен съвет (1881-1883), финансов министър (1883-1884). Външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград.

Умира в София на 4 януари 1920 година.




Димитър Станчов е роден 21 юни 1863 г. в Свищов. Завършва класното училище в града. От 1874 г. продължава образованието си във Виена. Доктор по право. Личен секретар (1887-1889) на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота и началник на неговия Таен кабинет (1889-1894). Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). Посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). Член на Международния олимпийски комитет в България (1913-1929).

Умира в София на 23 март 1940 година.




Иван Попов е роден на 16 април (4 април стар стил) 1890 г. в Свищов. Завършва гимназия в София, учи „Филология“ във Франция и Германия. От 1914 г. работи в Българската телеграфна агенция, а през 1920 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1924 до 1933 г. е директор на печата в Министерството на външните работи и изповеданията. След това е управляващ легацията в Будапеща (1933-1935) и пълномощен министър в Прага (1936-1937) и Белград (1937-1940). През 1940 г. Иван Попов става министър на външните работи и изповеданията. В началото на 1944 г. Иван Попов е назначен за посланик в Букурещ.

Умира в Букурещ на 29 октомври 1944 год.

 





Киряк Цанков е роден около 1847 в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва търговско училище във Виена, след което учи медицина в Париж. През 60-те години се установява в Букурещ, където се включва активно в обществения живот на българската емиграция. Участва в издаването на вестниците „Народност“ (1867-1869), „Тъпан“ (1869-1870) и „Балкан“. Председател на съда в Тутракан и на Върховния съд. Избран е за народен представител в Учредителното събрание (1879) и I Велико Народно събрание.През следващите години заема различни дипломатически постове. През 1879-1880 е секретар на агентството в Цариград, а през 1880-1883 е първият български дипломатически агент в Букурещ. През 1883 за няколко месеца е управляващ Министерството на външните работи и изповеданията.

Представител на България в Европейската дунавска комисия (1880-1884), на конференцията във Виена за изграждането на железопътната линия Виена-Цариград, в българо-румънската комисия за уточняване на границата между двете страни (1885), в българо-османската комисия за преработване на устава на Източна Румелия (1885-1886).

Умира в Букурещ на 3 ноември (21 октомври стар стил) 1903.




Димитър Цоков е роден е на през 1865 г. в Свищов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Работи в министерството на правосъдието. През 1887 г. е назначен за член на окръжния съд, а по-късно – на апелативния съд в Русе. Премества се в София през 1892 г. Дипломатическата му кариера започва от 1897 г.: Белград (1897-1899), Букурещ, Цариград, Атина, Лондон (1903-1907), Петербург, отново Лондон (1910-1912).

Умира в Лондон на 30 септември 1926 година.




Димитър Станчов е роден 21 юни 1863 г. в Свищов. Завършва класното училище в града. От 1874 г. продължава образованието си във Виена. Доктор по право. Личен секретар (1887-1889) на Фердинанд Сакс-Кобург-Гота и началник на неговия Таен кабинет (1889-1894). Станчов е дипломатически агент на България в Румъния (1894-1895), Австро-Унгария (1895-1897) и Русия (1896-1906). От 1906 до 1908 е външен министър. През следващите години е посланик във Великобритания (1908), Франция (1908-1915), Белгия (1910-1915) и Италия (1915). Главен секретар на делегацията, сключила Ньойския договор (1919). Посланик във Великобритания (1920-1921), Белгия (1921-1922) и Холандия (1922-1924). Член на Международния олимпийски комитет в България (1913-1929).

Умира в София на 23 март 1940 година.




Иван Попов е роден на 16 април (4 април стар стил) 1890 г. в Свищов. Завършва гимназия в София, учи „Филология“ във Франция и Германия. От 1914 г. работи в Българската телеграфна агенция, а през 1920 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1924 до 1933 г. е директор на печата в Министерството на външните работи и изповеданията. След това е управляващ легацията в Будапеща (1933-1935) и пълномощен министър в Прага (1936-1937) и Белград (1937-1940). През 1940 г. Иван Попов става министър на външните работи и изповеданията. В началото на 1944 г. Иван Попов е назначен за посланик в Букурещ.

Умира в Букурещ на 29 октомври 1944 год.

 




Никола Сукнаров е роден на 2 януари 1849 година (21 декември 1848 година стар стил) в Свищов, където получава първоначалното си образование. Завършва гимназия в Сремски Карловци, а от 1871 до 1875 година учи право в Белград. През 1875-1877 година е учител в Разград, през Руско-турската война от 1877-1878 година сътрудничи на руските войски. По време на Временното руско управление е съдия в Свищов, Русе и Варна, а през 1879 година е председател на Окръжния съд в София. През следващите няколко години работи като адвокат в София. В края на 1880 година Сукнаров за кратко е председател на II Обикновено Народно събрание, през 1883 година е кмет на София, а от 1884 до 1885 година е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. През 1885 година става министър на вътрешните работи. През 1888 година става член на Върховния касационен съд и остава на този пост до смъртта си.

Никола Сукнаров умира на 22 октомври (10 октомври стар стил) 1894 година.




Григор Начович е роден на 3 февруари (22 януари стар стил) 1845 година в Свищов. Учи в родния си град, във френския колеж в Бебек, в търговски училища в Париж и Виена. След като завършва политикономия в Париж, става търговец в Свищов, където през 1866 г. оглавява местния революционен комитет. След Освобождението става министър на финансите (1879 и 1882-1883), министър на външните работи и изповеданията (1879-1880), помощник-кмет на София (1880-1881), министър на вътрешните работи (1882), член на Държавен съвет (1881-1883), финансов министър (1883-1884). Външен и финансов министър в няколко правителства (1886-1888). От 1889 до 1891 година е представител на България във Виена, след което отново става финансов и външен министър (1891-1892 и 1894-1896), кмет на София (1896-1897) и министър на търговията и земеделието (1899-1900). От 1903 до 1906 година е дипломатически представител в Цариград.

Умира в София на 4 януари 1920 година.




Харалампи Карастоянов е роден е 10 август 1855 г. в град Свищов. Учи в родния си град. Работи в Зимнич, Румъния. Участник в четата на Филип Тотю. По време на Руско-турската война е доборовлец в Българското опълчение. В периода 1882-1885 г. учи фармация в Москва. Между 1886-1889 г. специализира токсикология в град Дерпи (дн. Тарту, Естония). От 1891 г. е преподавател, а от 1894 г. професор по токсикология във Висшето учлище в София. Редактор е на сп. „Фармацевтически преглед“ 1899-1900 г.. През 1897 г. издава книга, озаглавена „Аптекарския въпрос в България”. През 1911 г. е депутат в V ВНС, а през 1912 г. е кмет на София.

Умира на 05 октомври 1934 година.

 


 

Коментари

Още статии