Скрито пред очите ти: Светиниколско училище, Свищов

Добавено: Четвъртък, 22 Октомври 2015г

 


Светиниколското училище в Свищов е един от 50-те малко познати туристически забележителности в България, които Министерство на туризма популяризира с кампанията „Скрито пред очите ти”.  


Вижте с какво е атрактивно за туристите и защо си заслужава да бъде посетено:


Светиниколското училище се намира в западната част на Свищов, в старата Харизанска махала. Създадено е през 1846 г. от известния възрожденец Христаки Павлович-Дупничанин, който с помощта на местната общност и дарители построява голямото едноетажно здание. Това е една от двете запазени до наши дни училищни сгради, построени през първата половина на XIX в. (другата е „Даскаловница“ в град Елена). През годините постройката е била използвана за различни цели, но днес изпълнява ролята на многофункционално културно средище, в което се помещава музейна експозиция и се провеждат множество събития и изложби. 


Години на будни хора и тежки забрани


Когато се говори за началото на светското образование в България, не може да се пропусне името на един голям българин – Христаки Павлович. Роден през 1804 г. в Дупница, той учи в Рилския манастир, където получава най-високото за времето си образование. Воден от жаждата си за повече и по-модерни знания, той продължава образованието си в Гърция, след което отива в Свищов, където разгръща широка просветна дейност. 


Възрожденецът кръщава училището на името на втория си син – художника Николай Павлович, и на близката църква „Свети Никола“, която днес носи името „Свето Преображение Господне“. 


Училището е създадено в години на „будни люде и тежки забрани“, както казва д-р Иван Динков, един от инициаторите за неговото възстановяване в наши дни. Сградата е строена с доброволни дарения и труд от местните хора, които с огромен ентусиазъм подкрепят идеята в града да се развива светското образование. Над входната врата учителят Георги Владикин саморъчно изработва каменен надпис с имената на всички свищовски дарители. 





Идеята на Павлович е в училището да преподават учители, а не свещеници, както е било дотогава, и да се учи по учебници. Учителите са подготвяни лично от Христаки Павлович или от други училища, а учебниците, писани пак от него и от Емануил Васкидович, се отпечатват във Виена. Самият Павлович преподава само 2 години в Светиниколското училище, тъй като през 1848 г. умира по време на чумната епидемия. След неговата смърт ръководител на училището става неговият ученик – възрожденецът революционер Тодор Хрулев. Той учителства до 1864 г., след което е заточен в Диарбекир, където година по-късно умира. 


В училището се обучават деца от различни възрасти по взаимоучителната метода – на първия ред сядат тези, които не умеят да четат и пишат, след това се подреждат по-знаещите, а на третия ред са най-напредналите, като всеки ред помага на предходния. 


Втори живот за училището


След 20-годишно функциониране и след смъртта на Тодор Хрулев училището престава да съществува и през годините многократно променя своето предназначение (за известно време дори се използва за мандра). Известно е, че през годините 1892, 1900 и 1911 сградата отново е функционирала като училище. 


През 1973 г. Светиниколското училище е включено в Списъка на паметниците на културата с категория „национално значение“ на територията на област Велико Търново и е част от 50-те малко познати туристически дестинации в България. 


В по-ново време тук се открива филиал на Историческия музей „Алеко Константинов“. През 2010 г., по инициатива на д-р Иван Динков, проф. Иван Ганчев и Сдружение „Свищов“, както и с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“, училището е реставрирано, за да се върне „в съзнанието и сърцата на свищовлии“, както казва д-р Динков. 





Оттогава в комплекса се реализират различни образователни инициативи, организират се концерти, тържества, изложби и литературни четения. 


Училището разполага с музейна сбирка. Първата зала от експозицията е наречена „Свищов в миналото“ и в нея са показани книги, фотографии и предмети от миналото на града. Следващата зала е посветена на сина на Христаки Павлович – Николай Павлович, с репродукции на негови картини. Пресъздадена е и типичната класна стая от XIX в. – със сандъчетата с пясък, върху които са писали децата, с калемите и пръчиците, с които са смятали. Най-голямата зала е предназначена за изложби на гостуващи художници. 


Светиниколското училище е исторически обект, който не само пази духа на Възраждането, но и със своето значимо присъствие в съвременното културно битие на Свищов продължава дълголетния си живот. 


Снимки: Нели Петрова - Съвет по туризъм Свищов , Източник: economi.bg


 

Коментари

Още статии