Най-хубавите стихове за България

Добавено: Понеделник, 02 Март 2015г
 Химнът на България

"Мила Родино"

 

 

 

 

 

Настоящата версия на химна

 

Горда Стара планина,

до ней Дунава синей,

слънце Тракия огрява,

над Пирина пламеней.



Припев:

Мила Родино,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест,

ах, те нямат край.







Оригиналът на Цветан Радославов


Горда Стара планина,

до ней север се синей.

Слънце Витоша позлатява

към Цариград се белей.



Припев:

Мила родина,

ти си земен рай,

твойта хубост, твойта прелест

ах, те нямат край.



Хайде братя българи,

към Балкана да вървим.

Там се готви бой юнашки,

за свобода, правдини.



Припев……….








 

Опълченците на Шипка



Иван Вазов, 11 август 1877



Нека носим йоще срама по челото,

синила от бича, следи от теглото;

нека спомен люти от дни на позор

да висне кат облак в наший кръгозор;

нека ни отрича исторйята, века,

нека е трагично името ни; нека

Беласица стара и новий Батак

в миналото наше фърлят своя мрак;

нека да ни сочат с присмехи обидни

счупенте окови и дирите стидни

по врата ни още от хомота стар;

нека таз свобода да ни бъде дар!

Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно

свети нещо ново, има нещо славно,

що гордо разтупва нашите гърди

и в нас чувства силни, големи плоди;

защото там нейде на връх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

и в нашта исторйя кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.

 

 

АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ



Аз съм българче и силна

майка мене е родила;

с хубости, блага обилна

мойта родина е мила.

 

Аз съм българче. Обичам

наште планини зелени,

българин да се наричам -

първа радост е за мене.

 

Аз съм българче свободно,

в край свободен аз живея,

всичко българско и родно

любя, тача и милея.

 

Аз съм българче и расна

в дни велики, в славно време,

син съм на земя прекрасна,

син съм на юнашко племе.

 

Иван Вазов

 

 

Де е България



Питат ли ме де зората

ме й огряла първи път,

питат ли ме де й земята,

що най-любя на светът.



Тамо, аз ще отговоря,

де се белий Дунав лей,

де от изток Черно море

се бунтува и светлей;



тамо, де се възвишава

горда Стара планина,

де Марица тихо шава

из тракийска равнина,



там, де Вардар през полята

мътен лей се и шуми,

де на Рила грей главата

и при Охридски вълни.



Там, де днес е зла неволя,

де народа й мъченик,

дето плачат и се молят

се на същият язик.



Там роден съм! Там деди ми

днес почиват под земля,

там гърмяло тяхно име

в мир и в бранните поля.



До чукарите Карпатски

е стигнала тяхна власт

и стените Цариградски

треперали са тогаз.



Вижте Търново, Преслава -

тие жални съсипни:

на преминалата слава

паметници са они!



Българио, драга, мила,

земля пълна с добрини,

земля, що си ме кърмила,

моят поклон приемни!



Любя твоите балкани,

твойте реки и гори,

твойте весели поляни,

де бог всичко наспори;



твойте мъки и страданья,

твойта славна старина,

твойте възпоминанья,

твойта светла бъднина.



Дето ази и да трая -

за теб мисля и горя,

в теб родих се и желая

в теб свободен да умра.





Иван Вазов

 

 

Отечество любезно, как хубаво си ти



Отечество любезно,как хубаво си Ти!

Как чудно се синее небето ти безкрайно!

Как твоите картини меняват се омайно!

При всеки поглед новий, по- нови красоти:

тук весели долини, там планини гиганти,

земя пълна с цвете, небето със брилянти...

Отечество любезно, как хубаво си ти!



Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

Ти сбираш в едно всички блага и дарове:

хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,

На изтока светлика, на юга аромата.

Горите ти са пълни с хармония и хлад,

Долините със трендафил, гърдите с благодат!

Коя земя от тебе е по-пъстра, по-богата?



Иван Вазов

 

 

Татковина



Хубава си, татковино,

име сладко, земя рай,

сърце младо и невинно

за теб трепка, та играй.



Мили ми са планините

и на север, и на юг,

драги ми са равнините,

набраздени с наший плуг.



На уста ми сладка дума -

ще да бъде този кът,

дето Дунав, Вардар, Струма

и Марица си текат!



Дор на небо ясно слънце,

дор на очи свят, живот,

ще обичам аз от сърце

таз земя и тоз народ. 

 

Петко Р. Славейков 

 

 

България



Земя като една човешка длан...

Но по-голяма ти не си ми нужна,

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,

че е от кремък твоят стар Балкан.



Какво, че виха вълци и чакали

из твоите полета и гори?

С онез, които бяха с теб добри,

ти бе добра, но злите не пожали.



Земя, като една човешка длан...

Но счупи се във тази длан сурова

стакана с византийската отрова

и кървавия турски ятaгян.



Търговци на тютюн и кръв човешка

продаваха на дребно твойта пръст,

но паднаха под теб с пречупен кръст,

че беше малка ти, но беше тежка.



И стана чудо: смертю смерт поправ,

усмихнаха се чардаклии къщи

и заплющяха знамена могъщи,

и път се ширна – радостен и прав.



Сега цъфтиш! Набъбва чернозема

под ласкавите български ръце,

дъхти на здравец твоето лице

и нова песен вятърът подема



Земя, като една човешка длан...

Но ти за мен си цяло мироздание,

че аз те меря не на разстояние,

а с обич, от която съм пиян!

 

Георги Джагаров

 

 

Към родината





Не съм те никога избирал на земята.

Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.

Аз те обичам не защото си богата,

а само за това, че си родина моя.



И българин съм не заради твойта слава

и твойте подвизи и твойта бранна сила,

а зарад туй, че съм безсилен да забравя

за ослепелите бойци на Самуила.



Да търсим, който ще, във теб сполука бърза

и почести и власт със страст една и съща,

страданието мен по-силно с теб ме свързва

и нашата любов в една съдба превръща.

 

Атанас Далчев

 

 

 

Родина





Аз съм наследникът,

законно признат,

признат от времето

за негов роднина.

Аз съм богат!

Много богат! -

Имам богатство

с име

Родина!



*

Дали защото обич в мен прелива -

от красотата ти съм удивен,

или защото много си красива,

затуй прелива толкоз обич в мен?

Дали защото в тебе съм роден

и нося твоето велико име -

дали затуй е ясен моя ден

и вярата ми в теб - неугасима!

 

Пеньо Пенев

 

България



Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

В прозорците на тъмните ти влакове

душата ми се радваше на себе си...

В прозорците живота ми приличаше

на истински - приличаше на щастие!

Но се разбиха в тъмното прозорците

и вятъра ти ми разкъса дрехите..

Студено ми е - приеми ме в своите

обятия на селска Богородица!

Не ме отблъсквай, моля те, изслушай ме

и помогни ми да не лъжа повече!

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшната магия на красивите

предмети и красивите подаръци...

Усмихвай се на масата ми дървена -

единствената маса на живота ми.

Не позволявай да умра - завинаги

да си запазя вярата в приятели...

Закриляй ми усмивката - помагай ми

да задържа до края добротата се!

И извади ме от кръга на многото

безименни жени - съпротивлявай се, -

за да заплача пред една-единствена

и майка тя да бъде на децата ми.

Не позволявай да умра -

закриляй ме

от страшното приятелство на хората,

които те изгубиха - показвай ми

измамата на техните ласкателства, -

не ме убивай с тяхното признание!

Сближавай ме със болките си, вдигай ме

с ръцете на внезапните си радости,

аз ще докосна своите съзвездия -

ще ги положа тихо пред нозете ти.

И приеме ме - издържа ли дългото

пътуване към тебе, съхранявай ме

в унесените устни на децата си,

за да живея - да живея истински!

Не позволявай да умра -

сближавай ме

и отсега с дълбоките си корени,

със корените плахи на цветята си,

с дърветата си отсега сродявай ме,

за да не мисля за смъртта - без никаква

уплаха да се върна във земята си,

да й прекрача прага с облекчение

и да замлъкна в тихите обятия

на майка ми!



Благодаря ти за голямото търпение

и за голямото мълчание, Българийо!

 

Христо Фотев

 

 

Обич



Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми.



Ти ли, моя майчице, направи

тая обич толкова голяма,

че светът в нея се побира,

че в света на нея равна няма?



Че прегръщам с обичта си, майко,

нашата земя с цветя покрита,

с пресен дъжд на пладне оросена

и сдъга на златен сърп извита.



Че ми греят право във сърцето:

златно слънце, ниви позлатени,

утрин рано сребърна зорница,

в топла вечер облаци червени.



Нашето небе е тъй дълбоко,

нашите звезди са тъй големи

и земята наша е безкрайна,

а се сбира цялата в сърце ми..

 

Дора Габе

 

 

Родина



Малка е мойта родина-

шепа набрани, нагънати

шарени черги от ниви,

тъмни въртопи от планини.



Но разтвори тази шепа,

стисната крепко, опитай!

Но раздипли, разстели я

гънка по гънка внимателно,

скат по скат, бразда по бразда,

бръчка по бръчка,цвят по цвят,

връх по връх побелял,

спомен по спомен,

песен по песен,

век по век.



И ще видиш тогава

как неизбродна, безкрайна е

тази шепа препълнена-

моята малка родина.



Блага Димитрова 

 

 

Коментари

Още статии