Легенда за мартеници, техния произход и предназначение

Добавено: Сряда, 01 Март 2017г

 Закичването с мартеници на Първи март е един от българските обреди, който няма аналог сред други народи. Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България в древността.




Според легендата мартеницата води началото си още  от времето на кан Аспарух, който бил предвестен за идването на сестра си Хуба в новите земи с бял конец, обагрен с кръв. Според едни това била кръвта на бат Баян, а според други  на сокола, който водел сестра му.От тогава бяло-червения конец е  здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме Българи -  където и по света да се намираме.


Баба Марта бързала,

мартенички вързала,

на момиче и кокиче,

на момче и на дръвче!

Аз пък ще вържа на теб,

с пожелание за късмет!

Вярва се, че мартениците пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия, а хората предпазвали от болежки, уроки и предвещавали дълъг живот, здраве и сила. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец, без прибавки към него. В по-късни времена, в някои области в страната, на конците вързвали златна или сребърна паричка, или синьо манисто. Белият цвят символизира дълъг живот, червеният - здраве и сила. Мартеницата е символ на мир и любов,    на здраве и щастие. В белият цвят е втъкана ЧИСТОТАТА и искренноста на отношенията, а червеният - ТОПЛОТАТА, на приятелството и ВЗАИМНАТА ОБИЧ.  Невестите носят мартениците отдясно, момите - отляво. Ергените ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.



В някои краища на страната наричат седмицата, започваща от 1 март, броените дни - по тях гадаят какво ще бъде времето през годината. В народните вярвания Баба Марта е олицетворение на месец Март и на пролетта. Според преданията тя е сестра на Голям и Малък Сечко  /Януари и Февруари/ и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва силен вятър и облаци закриват Слънцето. Широко разпространен е и друг обичай - Избиране на ден: всеки си намисля определен ден до 22 март и по него познава каква ще му е годината - ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо - ще има трудности. Или я сложете под голям камък и след девет дни  проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече толкова придобивки ще получите през годинaта. Други я хвърлят в реката, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.



Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я вържете на цъфнала овошка.



 


 Източник: martenici-burgas

Коментари

Още статии