Честит Тодоровден !

Добавено: Събота, 28 Февруари 2015г

Свети Тодор съблича девет кожуха и на бял кон отива при Бога да измоли лято



Днес, в първата събота на Великия пост празнуваме Тодоровден или Конския Великден. Денят е в памет на великомъченик Тодор Тирон.  Според едно от преданията на този ден светецът събличал своите девет кожуха, яхвал бял кон и отивал при Бога да го моли за лято. На този ден имен ден празнуват Тодор (Божи дар), Тодора, Теодора, Теодор, Тошо, Божидар, Божидара, Божанка, Дарина, Божо, Дара, Дарко, Дора, Дорка, Дарка, Доротея .


Именно заради легендата, на Тодоровден се провежда и надбягвания с коне – кушии. Днешният празник няма строго фиксирана дата всяка година – зависи от началото на великденския пост. В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор. Двама от тях са войни-великомъченици – св. Тодор Тирон и св. Тодор Стратилат, чиито жития показват много общи моменти. Те са били римски войници, канонизирани заради мъченическата си смърт в името на Христовата вяра.


Тодоровден е един от първите пролетни празници в народния календар. Познат е още като "Конски Великден ", защото се празнува най-вече за здравето на конете. Св. Тодор заема важна част от народните обичаи и е важен за всички пролетни ритуали, за смяната на зимата с пролетта и свързаното с нея плодородие. 

Обичаите на този ден се разпределят между жените и мъжете. Централно място заемат младите булки, които започват да се наричат невести и получават правото да месят хляб в мъжовата къща. Изпеченият от тях обреден хляб, с формата на кон или подкова, се маже с мед и по него се залепва варена царевица. Хлябът се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място. 

Именно кушиите заемат централно място на Тодоровден.Мъжете стават още в зори, сресват и кичат най-хубавите си коне с шарени конци, мъниста и пискюли. На някоя просторна поляна вече е премерено и маркирано трасето на надбягването, цялото село се е събрало за напрегнатото зрелище. След надбягването, на което печели най-бързият, следва награждаването – торба хубав зоб, венец, който момите са изплели и не на последно място – всеобщото уважение и признание. Конниците и победителят правят почетна обиколка из село, съпроводена с благословия от стопаните. А сетне първенецът дава почерпка в своя дом. Както му е редът, всичко завършва с хоро, в центъра на който са ездачите. 



Празничната трапеза е от пита, супа от леща, гъбена чорба, картофи, варена царевица.


Коментари

Още статии